Выбрать главу

Тя хвърли поглед през рамо, ужасена от възможността Истинската Али да ги наблюдава. В морето проблесна мълния. Локвите блещукаха под светлината. Идеята да се изправи срещу Истинската Али на кораба я ужасяваше. Тук имаше толкова малко места, където да може да се скрие.

— Истинската Али е мъртва — изрече Спенсър пренебрежително. — Трябва да е някой друг.

Ариа се изкашля.

— Днес и на мен ми се случи нещо странно. — Тя си пое дъх. — Нали знаете, че се записах на онзи лов на съкровища? Получих за партньор едно момче, което наскоро се е преместило от едно училище в Ню Джърси. Поговорихме малко, и установих, че той познава Табита.

— Ти се майтапиш — каза Хана разтревожено.

Ариа кимна.

— Нещо по-лошо. Той е бил гадже на Табита.

— Какво? — изписка Хана.

— Сериозно ли говориш? — изстена Спенсър.

— Знам. — Ариа изглеждаше измъчено. — Мисля, че вселената е против нас.

— Или А. е против нас — рече Спенсър. — Може ли той да е А.? Той има още по-добър мотив от Наоми — или от Истинската Али. И вероятно е по-свързан — той може да е бил в Ямайка с Табита.

Ариа пристъпи от крак на крак.

— Не знам за Ямайка, но се съмнявам. Греъм каза, че е бил в Чили предишното лято — как може да е наблюдавал нашите тайни, или да е откраднал онези пари от пощенската кутия на Гейл? Ще пробвам да го подпитам по някакъв начин следващия път, когато се видим.

Спенсър я изгледа слисано.

— Не можеш да се виждаш повече с него! Ами ако се издадеш по някакъв начин? — После тя примигна. — И означава ли това, че на кораба има още хора, които са познавали Табита? Тя може да има куп приятели тук — те може всичките заедно да са А.!

Ариа поклати глава.

— Не, той се е прехвърлил от училището на Табита в училище във Филаделфия. Никой друг от приятелите й не е тук.

— Въпреки това съм съгласна със Спенсър — рече Хана. — Стой далеч от този тип. Изглежда като ситуация, от която нямаш нужда в момента.

Ариа изглеждаше раздразнена.

— Не мога просто да го зарежа. Ще се чувствам ужасно.

— И защо? — настоя Спенсър.

Ариа се вторачи в пръстите си.

— Мацки, наистина ли мислите, че в края на краищата ще се измъкнем безнаказано? Това може да е последният ми шанс да постъпя по правилния начин с някого, който го е било грижа за нея, преди да вляза в затвора.

Спенсър я изгледа диво.

— Да не смяташ да му кажеш?

— Не. Но чувствам, че му дължа нещо. Искам по някакъв начин да направя живота му по-добър.

— Не му дължиш нищо! — извика Спенсър. — Единствената причина да се чувстваш така е защото А. те манипулира!

— Е, това е добра причина, не мислиш ли? — Ариа безпомощно сви рамене. — А. напълно ни държи в ръцете си! Не знам какво друго мога да направя!

Всички затвориха очи. През Емили премина вълна от страх. А. наистина ги държеше в ръцете си. Ами ако ги издадеше за всичко? Те бяха направили толкова много неща, особено ако Мадисън беше умряла. А А., изглежда, знаеше всичко.

Спенсър прочисти гърлото си.

— Вижте, ако открием кой е А., можем да го разобличим за убийството на Гейл и да предпазим себе си. — Тя погледна към Хана. — Ти си съквартирантка на Наоми. Претърси багажа й. Виж дали има втори телефон, подобно на Мона. Или влез в пощенската й кутия и виж дали в изходящата й поща е някое от съобщенията на А.

Хана започна да гризе ноктите си.

— Наистина ли искаш да се ровя в нещата на А.? Забрави ли другите работи, които направи А.? Като с Гейл? Или как сложи наркотик в сладкишите?

— Но… — възрази Спенсър, ала после застина. От другата страна на палубата се чу изскърцване на дъска. Спенсър сграбчи Емили за ръката. Емили се вторачи в сенките, ужасена от това какво може да има там. По въздуха към тях полъхна аромат на плодов парфюм, после изчезна. За няколко секунди чуваха само туптенето на сърцата си, отекващо в ушите им. Телефонът на Хана звънна и всички подскочиха.

— Това е просто Майк — каза Хана, след като погледна в екрана. — Кани ме в стаята си за през нощта.

— Ще останеш с Майк? — Ариа изглеждаше обезпокоена. — Може да си докарате неприятности.

— Вече си имам повече неприятности, отколкото ако ме бяха убили — отсече Хана, и се отдалечи бързешком, като хвърли поглед към сенките, преди да изчезна в стълбището.