Тя почувства погледа на Наоми върху себе си и потрепери. После усети, че и Рифър я наблюдава. Тя изпъна назад рамене и тръгна към вана с екипировката. Рифър се откъсна от Наоми и закрачи след нея.
— Търсих те при аквариума тази сутрин — каза той.
— Ъъъ-хъм — промърмори Спенсър, хапейки силно вътрешната страна на устните си.
— Мислех си, че това ще е мястото ни за редовни срещи.
— Реших да тръгна рано — рече тя рязко, без да го поглежда.
— Спенсър… — Рифър хвана ръката й, но Спенсър рязко я издърпа и продължи да върви, без да си прави труда да спре за плувната маска, която се изплъзна от пръстите й и тупна върху паважа. Рифър я сграбчи и се затича след момичето. — Спенсър Спри.
Спенсър завъртя очи и спря. Рифър я гледаше тъжно.
— Сърдита ли си ми за нещо?
„Разбира се, че съм сърдита!“ — искаше да изкрещи Спенсър. Но вместо това издърпа плувната маска от пръстите му и едва-едва се усмихна.
— Не.
Рифър хвърли, поглед през рамо към Наоми, която в момента говореше с Тим.
— Ние сме само приятели, знаеш. Срещнахме се на купон в Принстън. Тя беше на обиколка из университетското градче.
Спенсър се намръщи. Наоми да иска да отиде в Принстън? За пръв път чуваше такова нещо.
— Тя един вид ме отвлече снощи — прошепна Рифър. — Исках да вечерям с теб, но тя ме замъкна на пешеходната палуба и говорихме за някакви семейни истории, които са й се стоварили на главата.
Спенсър почувства как настръхва.
— Семейни истории? Като например?
Смъртта на братовчедка й? Как убиецът е избягал от местопроизшествието? А ако А. вече беше разказал на Наоми какво се е случило?
— Просто някакъв семеен скандал или нещо подобно, не разбрах точно — сви рамене Рифър. — Не исках просто да я зарежа. Добре, честно казано, свалихме се в Принстън. Но това е в миналото. Сега си падам по някой друг.
Той погледна изразително Спенсър в очите. Въпреки че тя възнамеряваше да остане ледена, нямаше как да не се размекне поне малко.
Тим отвори вратата на вана и направи знак на всички да се приближат. Спенсър гледаше във всички посоки, само не и към Рифър — не искаше да му прощава толкова лесно. В този момент Наоми се промъкна до тях и сложи ръка на рамото му.
— Толкова добре си прекараме снощи, Рейф. Толкова е хубаво да си възобновяваш връзките.
Спенсър доста се подразни от начина, по който Наоми го наричаше „Рейф“ — сякаш между тях имаше някакъв вид специално разбирателство. Рифър отвори уста, за да отговори, и точно тогава Тим плесна с ръце.
— Добре, внимавайте всички! Преди да поемем към първото си гмуркане, искам всички да се групират по двойки. Двамата с партньора ви ще се наглеждате взаимно, докато сме във водата. Така ще сте сигурни, че винаги сте в безопасност.
Когато Спенсър се обърна към Рифър, Наоми вече беше докоснала ръката му със собственически жест. Спенсър се извърна. Дотук с това! Но внезапно тя усети ръка върху гърба си.
— Няма начин. Ти си с мен.
Рифър й хилеше с надежда в погледа. Наоми стоеше покрай тях и изглеждаше шокирана. След миг тя сви рамене и навъсено започна да си пробива път през групата.
— Ако си съгласна, разбира се — добави Рифър по-тихо. — Искаш ли да си моя партньорка?
Спенсър се престори, че обмисля предложението му.
— Предполагам, че да. Но си ми длъжник за това, че ме заряза снощи за вечерята.
— Какво ще кажеш да те поканя на вечеря навън? — попита Рифър, докосвайки лакътя й. — Някъде на острова. Не знам за теб, но на мен вече ми писна от тези органични сладки пържени картофки и всичкия този чесън, който слагат във вегетарианските ни бургери.
През Спенсър премина лек полъх на вина — изглеждаше безумно да иска да излезе на среща когато А. беше толкова близо до това да ги издаде. Но може би трябваше да се наслади на тези последни мигове от свободата си.
— Звучи добре — отвърна тя.
Двамата се качиха на вана заедно и седнаха един до друг на средната редица, а Наоми се настани отзад при екипировката. Докато се отдалечаваха от паркинга, слънцето се подаде иззад един облак. Спенсър почувства приятна топлина върху кожата си. И за пръв път от седмици се почувства спокойна, пък макар и само за минута.