11.
Пигмалионът на Ариа
Същата сутрин Ариа стоеше с Греъм на едно кръстовище във френската част на остров Сейнт Мартин. Покрай тях с обезпокоителна скорост се носеха раздрънкани автобуси. Възрастен, загорял от слънцето мъж, седеше в открито кафене и пиеше капучино. В далечината се люлееше сърф, а на близкия паркинг имаше стотина чайки, които се биеха за отворена опаковка чипс.
Ариа си пое дълбоко дъх и погледна отново към указанието от Еко лова на съкровища. То беше написано в стихотворна форма и закачено за голям къс дървени въглища.
„Използват ме за сладко, шкафове и дървен материал“ — прочете Греъм на глас. — „А когато съм бариера, предпазвам морски костенурки, което е идеално“ — Той погледна към Ариа. — Някакви идеи?
Ариа докосна буцата въглища. Върху пръстите й остана черен прах.
— Как може от парче въглища да се прави сладко?
Греъм си играеше с едната връв на суичъра си, който миришеше на омекотител с аромат на цветя.
— Може би е растение. Част от него става на въглища, но може би от друга част — плодовете — се прави хубаво сладко.
— В това има логика! — ухили се Ариа. — Как се сети?
Греъм сви рамене.
— Налага се да сме находчиви по време на срещите на ОКА в гората. Почти съм сигурен, че част от това дърво, което търсим, може да се използва и за направата на барут. — Той се усмихна гордо. — Аз отговарям за амунициите в моето подразделение.
Ариа искаше да възрази, че е убедена, че в средновековието хората не са имали барут, но се сдържа. Огледа се.
— Може би местните хора ще знаят кое дърво наоколо се използва за сладко.
Греъм кимна, после тръгна по неравния тротоар в посока към една табела, за която Ариа беше сигурна, че означава „бар за плодов сок“ на френски. Тя се загледа в рицаря на гърба на тениската му. Освен информацията за барута й се беше наложило да изслуша и дълга лекция за предимствата на химическите тоалетни и готвенето в казан по време на сбирките на неговото Общество за креативен анахронизъм.
Все още не си беше проличало по нищо, че Греъм се е срещал с Табита. След като ги бяха освободили, Ариа се върна в каютата си и прегледа публикациите на Греъм във възпоменателната страница на Табита. Повечето от тях бяха неопределени, обикновени — просто казваше неща като „Почивай в мир“ или „Липсваш ми, Таб“. Но когато бащата на Табита беше започнал да говори за престъпната небрежност в курорта, Греъм се беше присъединил, казвайки, че в „Скалите“ не е трябвало да сервират алкохол на непълнолетни. А когато беше излязла новината, че смъртта на Табита не е свързана с алкохол, публикациите на Греъм бяха станали гневни. „Който и да го е направил, ченгетата трябва да го намерят и да го накарат да си плати“.
Само от прочитането на тази публикация, вегетарианското чили, което Ариа беше яла на обяд, се надигна към гърлото й. През нощта беше сънувала как намира Табита в пясъка. Докато преобръщаше отпуснатото тяло, зад нея се появи Греъм. „Ариа? — Той изглеждаше толкова изненадан. — Какво правиш тук?“. И после лицето му се промени, докато бавно осъзнаваше какво е направила. „Това беше нещастен случай! — извика Ариа. — Изглеждаше сякаш тя сама се хвърля отгоре — аз едва я докоснах!“. От очите на Греъм бликнаха сълзи. И той протегна ръце и започна да я души. В този момент Ариа се бе събудила.
Тя чувстваше, че има нужда да направи нещо за Греъм. Приятелките й може и да бяха категорично против това да се види отново с него, но тя държеше на онова, което бе казала предишната вечер — че само така може да облекчи съкрушителното чувство за вина. Като бъде приятел на Греъм, като му предложи рамо, на което той да поплаче за Табита — ако има нужда от това. Вероятно по този начин би могла поне отчасти да поправи онова, което беше сторила.
Отнякъде се чу звън на камбани, и Греъм се подаде от бара за плодов сок с триумфален вид.
— Човекът, който държи заведението, ми каза, че от морското грозде се прави хубаво сладко. Спомена и нещо за това, че служи за естествена бариера, предпазваща морските костенурки.
Ариа се намръщи.
— Никога не съм чувала за дърво морско грозде.
Греъм извади телефона си, натисна бутона за търсене и пусна „коколоба“ в Гугъл. На екрана се появиха снимки на дървета с едри листа и със зелени чепки грозде.