— Най-голямата група от дървета морско грозде е в най-южния край на острова — прочете той на глас.
— Предполагам, че точно там трябва да отидем — каза Ариа и се обърна към океана.
Греъм излезе от Гугъл и телефонът му се върна към основния си екран. Когато тя видя, че той използва за тапет снимка на Табита, едвам се сдържа да не изкрещи. Табита беше облечена с розова риза и тесни дънки и беше седнала на каменна стена.
Ариа се извърна, но не и преди Греъм да улови погледа й.
— О… Това беше приятелката ми. Тази, която беше… знаеш.
Ариа кимна, гледайки позната руса коса на Табита, големите й сини очи и леките следи от изгаряния на врата й от пожар в детството.
— Тя е… ъ-ъ-ъ… красива.
— Да… — Греъм тежко въздъхна. — Беше прекрасна.
Гласът му беше леко приглушен.
Ариа се спря на ъгъла.
— Тя ти липсва, нали?
Греъм кимна.
— Да… тежко е. И необяснимо. Не познавам никой друг на нашата възраст, който да е умрял, знаеш ли? Това ми се отразява много зле, което е странно, защото ние дори не бяхме заедно, когато тя умря.
Една кола профуча край тях, повдигайки краищата на косата на Ариа.
— Не бяхте ли?
Той повелата глава.
— Срещахме се в десети клас, но аз винаги съм чувствал, че тя сякаш само чакаше да се появи нещо по-добро. Даже когато я поканих на бала по случай завършването на учебната година, тя изглеждаше така отегчена, сякаш предпочиташе да отиде с някой друг. — Той изрита едно камъче. — Казах й някои наистина ужасни неща, когато скъсахме, най-вече, че е луда. Но после, след като отново влезе в болница, се почувствах като най-големия кретен на света.
— Т-тя е била в болница? — попита Ариа, надявайки се, че звучи изненадано.
— Да. Тя влизаше и излизаше там години наред — отвърна Греъм, отстъпвайки от бордюра, за да избегне бързо движещ се мотопед.
— Защо?
— Депресия. Имаше много проблеми със семейството си.
В момента не се виждаха повече коли, така че те пресякоха улицата.
— Посещавал ли си я някога? — попита Ариа.
— Веднъж. — Лицето му се изкриви. — Мястото, където беше, изглеждаше красиво отвън и имаше страхотно фоайе, но стаите на пациентите бяха доста мизерни.
— Хм — каза Ариа, запазвайки абсолютно безизразна физиономия. Това звучеше като „Убежището на Адисън Стивънс“, добре. — Тя имаше ли някакви приятели там?
Греъм се загледа за момент в небето, размишлявайки.
— Там имаше две руси момичета, които бяха като пчели-царици на това място. Когато посетих Табита се бяха залепили за нея — сякаш ме преценяваха, чудеха се дали си струва да говорят с мен.
Ариа потрепери. Чудеше се дали някоя от тях не е била Али.
— Имаше и едно момче — продължи Греъм. — Не мога да кажа дали тя му харесваше — той постоянно ми хвърляше противни погледи през стаята. — Той стисна зъби. — Предполагам, че се бяха свалили. Всичките момичета го смятаха за привлекателен.
Греъм погледна към Ариа.
— Сигурно по думите ми изглежда, че е била луда, но тя не беше — беше страхотна. Всички си падаха по нея — не знам защо ме избра. — Нова въздишка. — Говорих с психотерапевтка за това. Всъщност именно тя ми каза да дойда на това пътуване. Смяташе, че това може да ми помогне да преодолея случилото се — откъсването от Мейпълууд и от цялата лудост, която цари там в момента.
— Дочух за това.
Ариа чувстваше такива бодлички по кожата си, че й се искаше да започне да се чеше. Какво би си помислил Греъм, ако знаеше, че стои до убийцата на Табита?
Стигнаха до плаж с дъсчена пътечка през пясъка. Под раиран чадър седеше човек, който продаваше сода от хладилник. На Стойката за спасители стояха двама загорели от слънцето младежи и наблюдаващи неколцината плуващи във водата. От ляво имаше голям гъсталак от дървета. Зелени кръгли плодчета висяха на гроздове от клоните, а въздухът беше изпълнен със сладък, приятен аромат. Дърветата изглеждаха точно като на снимките в телефона на Греъм.
Гъстият листак се развяваше над главите им, и Ариа забеляза плик, забоден за един от стволовете. В десния горен ъгъл на плика беше отпечатано логото на круизната компания.
— Следващото указание! — извика тя.
Откъсна плика от ствола. Вътре имаше инструкции указанието да се остави на същото място, за да могат да го намерят останалите ловци, и адрес на уебсайт, където щеше да им се каже къде да отидат.