Ариа показа на Греъм какво е открила.
— Страшни сме! Дай пет!
Тя вдигна дланта си във въздуха и Греъм я плесна. Изведнъж очите му се ококориха заради нещо, което видя на брега. Ариа се обърна. Две девойки стояха край поста на спасителите и мажеха със слънцезащитен лосион голите си крака.
— Какво има? — попита тя.
Греъм пъхна ръце в джобовете си и се извърна.
— Нищо.
Ариа го изгледа накриво, после отново се обърна към момичетата. Едната имаше дълга коса с хипарска прическа и носеше чехли на „Биркенсток“, а късата коса на другата беше подстригана на пикси прическа и тя имаше халка на носа. Разпозна и двете от кораба — стояха зад нея в опашката за закуска тази сутрин.
— Те от твоето училище ли са?
— Ъхъ — промърмори Греъм.
— Сладурчета са.
Греъм изглеждаше измъчен.
— Да, както и да е.
— Защо не поканиш някоя от тях на среща?
Греъм изсумтя.
— Все едно ще приемат.
— Защо да не приемат?
Греъм се засмя тъжно.
— Да ти кажа ли откровено? Не знам как да разговарям с момичета — особено след като Табита ме заряза. И не знам защо ще искат да излязат с особняк, който се преструва на рицар.
Ариа се спря до знак, на който пишеше „Не паркирай!“ на френски, и погледна към Греъм.
— Ти не си особняк! Погледни се! Ти си сладур, ти си забавен, ти си умен — толкова много момичета биха си умрели да излязат с теб!
Греъм се изчерви.
— Съмнявам се.
Ария сложи ръце на кръста си.
— А аз — не. И знаеш ли какво? Смятам да ти го докажа. С моя помощ на края на пътуването вече ще се срещаш с една от тези красавици.
Главата на Греъм клюмна.
— Не!
— Говоря сериозно! По коя от тях си падаш? Елфката с халката на носа, или мис Хипи?
Греъм се засмя на прякорите.
— Е, добре. Харесва ми Елфката. Истинското й име е Тори. Но шегата настрана — нищо няма да се получи. Харесвам я от два месеца, но нищо не се получава.
— Ти всъщност говори ли с нея?
— Ами, не.
Греъм зарови половината от стъпалото си в пясъка.
Ариа изстена.
— Това трябва да е първият ти сигнал, че няма да се получи. Тя ти изглежда съвършена. Иди и я почерпи една сода от хладилника с напитките.
— Сега ли? — Греъм изглеждаше паникьосан.
— Да, сега! — На Ариа наистина, наистина й хареса идеята. Това беше шансът й да направи нещо наистина хубаво за Греъм. А също и шанс да изкупи вината си за Табита. Да уреди делата си с вселената. Да заздрави кармата си.
Тя отиде при хладилника с напитките и купи четири оранжади — две за тях двамата и две за момичетата.
— Сега дори няма нужда да й купуваш напитка. Само отнеси тези на Елфката и Хипи. Това ще е достатъчно за започване на разговор.
— За какво?
— Не знам! — възкликна Ариа и се засмя. — За френски напитки, за каквото и да е! А сега — хайде, направи го!
Греъм облиза устните си. Но след миг измъчения му израз изчезна, и той даже изглеждаше донякъде развълнуван.
— Добре — каза той.
Тръгна през пясъка, хванал тумбестите бутилки в ръце. Момичетата засенчиха очите си, когато той ги наближи. Те приеха шишетата и отвъртяха капачките. Греъм приклекна и каза нещо на Елфката. Елфката се изкикоти.
„Това е!“ — помисли си Ариа, отпивайки от оранжадата. Чувстваше се като Купидон.
Изведнъж телефонът й вътре в чантата иззвъня. Тя бръкна да го вземе. „Едно ново съобщение“. Подателят беше бърканица от цифри и букви.
По гърба я полазиха тръпки. Двама туристи с чантички на кръста гледаха объркано в географска карта от срещуположната страна на улицата. Красива тъмнокожа жена с щампа на острова върху банските си разстилаше кърпата си върху пясъка. Едно момиче се приближи до хладилника с напитките и си поръча лаймада. Когато тя си тръгна, Ариа срещна погледа й. Това беше Наоми. Сините й очи не потрепнаха. На устните й имаше противна усмивка, а едната й ръка стискаше телефон.
Ариа първо се извърна, като едва не пристъпи към една преминаваща кола. После погледна надолу към собствения си телефон и избра „ПРОЧЕТИ“.
Браво, че му помагаш да се върне обратно в играта, Ариа. Всеки се нуждае от малък „тласък“, нали?