— Лошо, че никога няма да стане. — Спенсър се загледа мрачно в солта по ръба на чашата си с маргарита. Тя отчаяно се опитваше да влезе в Айви, но след фиаското със сладкишите, пълни с дрога, това очевидно нямаше да стане.
Когато усети как голямата, топла длан на Рифър покрива ръката й, тя го погледна изненадано.
— В Принстън ще ти е много по-забавно, ако не членуваш в никой клуб — каза нежно той. — Аз ще се погрижа за това.
— Наистина ли? — Спенсър се осмели да се усмихне.
— Разбира се. Ние ще си прекарваме страхотно. Знам толкова забавни неща, които да правим — които са много по-яки от онези, по които си падат момичетата в Айви.
Сърцето на Спенсър се разтуптя. Той беше казал ние. Сякаш щяха да са заедно. Може би само двамата.
До ухото й изрева тромпет и тя се обърна. Джаз групата стоеше до масата им, за да им изпълни частна серенада. Китаристът задрънка по струните в бавен ритъм. Барабанистът разтърси маракаси. Певецът подкара песен. Макар думите да бяха на испански, Спенсър разпозна мелодията на „Имам очи само за теб.“
— Имаш красива приятелка, човече — каза певецът със силен испански акцент между куплетите.
— Знам — отвърна Рифър, поглеждайки предпазливо към Спенсър, сякаш си беше позволил твърде много. Спенсър му се усмихна замаяно. Приятелка? Тя се опита да приложи думата към себе си, сякаш изпробваше рокля, и се почувства невероятно добре. Усмихна му се и стисна ръката му.
— Искате ли снимка? — Отнякъде се появи сервитьорката с полароидна камера в ръка. Спенсър и Рифър се наклониха един към друг и се усмихнаха. Светкавицата проблесна и апаратчето изплю готовата снимка. Спенсър я взе от сервитьорката и я остави на масата, за да изсъхне.
Рифър се изправи и протегна ръка.
— Искаш ли да танцуваме?
— Да — отвърна задъхано Спенсър.
Те си избраха място на дансинга, близо до басейна, и Рифър я обгърна с ръце.
— Никога не съм си мислила, че си падаш по танците — промърмори тя, докато се полюляваха в ритъма на музиката.
Рифър тихо изцъка с език.
— Досега трябва да си разбрала, че външният вид лъже. Обичам да танцувам — особено когато съм с подходящия човек.
Сърцето на Спенсър се разтупка, когато той се наведе към нея и носът му допря бузата й. Тя преглътна нервно и вдигна лице към него. Когато устните им се докоснаха, тромпетистът изсвири поредица от триумфални ноти. Спенсър затвори очи и усети вкуса на лимон, севиче и сол. По тялото й пробягаха тръпки.
Двамата се отдръпнаха един от друг и се усмихнаха. В ъгълчето на устата на Рифър потрепваше някакво мускулче. Но секунда по-късно погледът му се фокусира върху някой зад Спенсър.
— Нещо против да се намеся?
Пред очите й се появи ъгловатото лице на Наоми. Тя гледаше сладко Рифър, леко навела глава настрани и пърхаше с мигли.
Спенсър се напрегна, готова да каже не. Но преди някой от тях да успее да помръдне, Наоми се шмугна пред Спенсър и сграбчи ръцете на Рифър. Спенсър се опита да защити мястото си, но тогава Наоми я изблъска с хълбок. Спенсър отстъпи назад. Токчето й хлътна в дупката между неравните плочи и тя размаха ръце, за да запази равновесие. Моментът във въздуха продължи като че ли цяла вечност и внезапно тялото й се озова в студена вода, съпровождано от силен плясък. В ушите й нахлу вода, роклята й подгизна. Задничето й удари пода на басейна и тя бързо се оттласна и изплува на повърхността, плюейки вода.
Отметна косата си от лицето и се огледа. Музиката продължаваше да свири силно, но много хора на дансинга бяха спрели да танцуват и я гледаха. Сервитьорите замръзнаха на местата си с подноси в ръцете. Рифър я беше зяпнал изненадано. Наоми се беше ококорила. Миг по-късно тя пристъпи внимателно към ръба на басейна.
— Мили Боже, Спенсър, добре ли си? — каза тя с престорена загриженост. — Трябва да си по-внимателна!
На Спенсър й се прииска да сграбчи глезена на Наоми и да я дръпне във водата, но тя вече се беше върнала при Рифър, като може би предполагаше, че двамата ще продължат да танцуват. Но Рифър се обърна към един сервитьор, който се приближаваше бързо, носейки кърпа.
Спенсър излезе от басейна и позволи на Рифър да увие рамене й с кърпата.
— Това беше много странно — промърмори разсеяно той, докато я водеше към масата им. — Може би не трябваше да танцуваме толкова близо до басейна, а?