— Ти изобщо не го познаваш — рече отбранително Ариа.
— Нито пък ти — репликира я Хана.
Затова сега Ариа се прокашля и погледна към Ноъл.
— Просто чувствам, че трябва да му помогна. Забавно е да се правя на сватовница.
Ноъл отпи от чашата си с кафе, която стоеше на масата до него.
— Стига да не го сватосаш за себе си. Може би го правиш, без да се усещаш.
Беконът силно изцвърча.
— Не ми ли вярваш? — попита Ариа.
— Разбира се, че ти вярвам — отвърна бързо Ноъл. — Просто… Мислех си, че това пътуване ще е по-различно. Не очаквах, че този твой еко лов ще ти отнема толкова много време.
Ариа насочи шпатулата си към него.
— Ти не пожела да се запишеш в еко лова с мен. Ти настоя да вземаш уроци по сърф. Знаеше, че не мога да се запиша с теб. Знаеш, че не плувам много добре. Но така или иначе се записа.
— Ти ми каза, че мога да го направя.
— И бях искрена — отвърна Ариа. — Страхотно е, че толкова се забавляваш. Но не ме карай да се чувствам виновна, че и аз се забавлявам.
Очите на Ноъл се разшириха.
— Хубаво. Повече нищо няма да кажа. Въобще няма да те притеснявам.
— Чудесно — отвърна Ариа с твърд тон.
Тя се върна към бекона си. Ноъл разбърка тестото. Движенията му бяха толкова енергични и страстни, че цялото излишно брашно се вдигна на облак и покри лицето му с фин бял пласт. Той примигна учестено, изглеждайки като мим.
Ариа не се сдържа и се разсмя. Миг по-късно се разсмя и Ноъл. Той поклати глава и нежно я докосна по рамото.
— Извинявай. Голямо съм магаре.
— Не, аз съжалявам — отвърна Ариа, грабна една хартиена салфетка и започна да забърсва брашното от лицето му. — Не искам да се караме. Искам да се забавляваме. Но ти не трябва да ревнуваш от Греъм, чуваш ли? Обичам теб.
Ноъл изплю малко брашно.
— Но и двамата сте толкова артистични… Сигурно имате доста общо помежду си.
Ариа зяпна от изненада. Сериозно? Толкова много пъти тя се беше чувствала незначителна покрай Ноъл — той беше толкова богат, красив и популярен, че понякога имаше усещането, че е ексцентричната Ариа от шести клас, приятелката особнячка на Али. Но това беше първият път, когато той й казваше, че не се смята за достатъчно добър за нея.
— Ноъл… — Тя го докосна по ръката. — Говориш абсурдни неща. Уверявам те.
— Добре — отвърна той след кратка пауза. — Просто наистина исках да се поразходим, за да мога да ти дам това.
Той отупа брашното от ръцете си и измъкна от джоба си златна огърлица. Висулката се завъртя бавно на верижката. Беше потъмняла и малко очукана, може би бе старинна, със сложна, усукана гравюра отпред.
Медальонът й се стори странно познат.
— Да не си го купил от онези скъпи бижутерии в Стария Сан Хуан? — попита тя.
Ноъл поклати глава.
— Всъщност го намерих на брега, докато вчера карахме сърф в Пуерто Рико. Без малко да стъпя върху него. Сякаш е трябвало да стане мой — или твой.
— Все едно си намерил потънало съкровище — прошепна Ариа, докато Ноъл го поставяше на шията й. Тя наведе глава и погледна бижуто. Отпред имаше инициал — Г? Р? Невъзможно беше да се разбере, тъй като буквите бяха почти изтрити. Огърлицата беше имала свой живот, цяла история, която Ариа никога нямаше да узнае.
— Ще я нося винаги — каза тя на Ноъл и обви ръце около врата му, без да се интересува, че брашното ще я покрие цялата. И тогава изведнъж всичко отново й се стори идеално.
Час по-късно Ариа и Греъм стояха на зеления терен на корабното игрище за миниголф. Те всъщност трябваше да обсъждат следващото указание в еко лова на съкровища — трябваше да разберат коя част от кораба е построена от най-голям процент рециклирани материали — но вместо това погледите им не слизаха от момичето, което се беше навело над дупка номер пет. Това бе Тори. Тя носеше дълга клоширана пола, рипсена синя блузка, сандали с малки перли на всеки каиш и сребриста гривна на глезена, което Ариа намираше едновременно за бохемско и шекспирово. Тори замахна със стика си и внимателно побутна синята топка за голф към отворената уста на клоуна, но топката удари парапета и се търкулна обратно по рампата.
— Значи аз поразпитах наоколо и открих, че Тори си няма приятел — прошепна Ариа в ухото на Греъм. — Шансовете ти са големи.