Бузите на Греъм почервеняха.
— Разпитвала си за нея?
— А как иначе ще разберем каквото и да било? — Ариа грабна един стик от рамката. — Хайде, да действаме. Да отидем при дупката, която се намира точно зад нея. След това искам да й направиш комплимент за ударите й.
— Сериозно ли говориш? — Греъм се засмя. — Тя поне шест пъти пропусна да вкара топката в устата на клоуна.
Ариа го погледна.
— Ти нищо ли не знаеш? Когато става въпрос за флирт, трябва да лъжеш! Казваш всичко, което ще накара момичето да се почувства невероятно и специално! — Тя завъртя добросърдечно очи. — Ти си безнадежден случай!
— Обзалагам се, че се чудиш как изобщо съм си намерил приятелка, а? — пошегува се Греъм.
Ариа махна с ръка; нямаше желание да говорят за Табита.
— Вчера на плажа се държа чудесно с нея. — Греъм беше разговарял с Тори цели десет минути, преди да откачи и да побегне обратно към Ариа, като й заяви, че се е притеснил, че ще им свършат темите за разговор. — Като че ли и тя си пада по теб. Сега просто трябва да запечаташ сделката.
Тя отиде на съседната до Тори дупка. Малката вятърна мелница се завъртя, поскърцвайки. Целта беше да вкара топката в малката дупка в основата й. Когато подаде стика на Греъм, той й се усмихна с благодарност.
— Много мило от твоя страна, че правиш това за мен.
— Радвам се да помогна — изчурулика Ариа, усещайки, как самоувереността й се завръща. Как можеха приятелките й да си помислят, че Греъм е А.? Като се изключи фактът, че това няма никакъв смисъл, той беше толкова мил. Сутринта, когато отиде да го вземе от стаята му, който се намираше в същия коридор, като ноеловата, Греъм и съквартирантът му Карсън играеха видеоигри и се смееха. После Греъм учтиво благодари на камериерката, която дойде да изчисти стаята им. Психопатите-шпиони не се разбират със съквартирантите си и не благодарят на персонала, нали?
Тори най-после успя да вкара топката в устата на клоуна. Докато приятелките й викаха одобрително, Ариа побутна Греъм към нея.
— Ъ-ъ, добър удар, Тори! — рече той с леко запъване.
Тори се обърна, изгледа Греъм и се усмихна.
— Здрасти, Греъм. — После погледна към стика си. — Но този път излъга. Никак не съм добра.
— По-добра си от мен — отвърна срамежливо той.
Тори се усмихна и отиде до следващата дупка. Греъм се върна при Ариа с обезсърчен вид.
— Видя ли? Аз съм безнадежден случай.
— Какво говориш? — рече Ариа. — Страхотно се справяш! — Тя взе стика си, който бе облегнала на мелницата. — Да ги последваме. Може пък да ни поканят да поиграем с тях.
— Няма ли да е твърде очевадно? — прошепна Греъм. — Дори не изиграхме тази дупка!
— На кого му пука? — Ариа прокара пръст по фигурата на клоуна, докато минаваха покрай нея. — И без това никой не взема това на сериозно. — Тя погледна към Тори, която хвърли топката си на голф площадката и замахна със стика. — Сега трябва да разбереш от какво се интересува тя. След това се престори, че и на теб ти е интересно.
Тя го побутна и Греъм отново пристъпи към Тори. Той я изчака да удари — и както обикновено да пропусне дупката, — след което се прокашля.
— Харесваш ли ренесансовите панаири?
Ариа потрепна и си помисли дали не трябва да прекрати операцията. Целта не беше Греъм да натрапва своите интереси на Тори. Но лицето на момичето грейна.
— Била съм само веднъж, но беше доста готино. Защо?
Греъм се усмихна.
— Забелязах гривната на глезена ти и си помислих, че може да си я купила на ренесансовия панаир, който се провежда във Филаделфия. Там има един мъж, който прави авторска сребърна бижутерия. Едно лято работих в съседния павилион.
Тори прескочи малкия разделител, който отделяше зеленото игрище от палубата и се приближи до Греъм.
— А ти какво правиш на панаира?
— Различни неща, но точно онзи път помагах на един възрастен мъж в правенето на лютни.
— Какво е лютня?
— Малка акустична китара, само че звукът й е по-различен — обясни Греъм. — Всъщност нося една на кораба. Смятам да изсвиря на нея „Death Cab for Cutie“ на шоуто за млади таланти.
Тори повдигна вежди.
— Наистина ли?
Греъм се накани да отговори, но внезапно телефонът на Тори иззвъня. Тя го погледна и завъртя очи.