Като чувстваше, че едва успява да се владее, тя се обърна и побягна през поляната, докато изчезна в тъмното.
Трета глава
Утрото бе изненадващо топло. Върху ширналото се поле нищо не препречваше пътя на слънчевите лъчи и нагрятата земя ухаеше тръпчиво и силно. Още призори циркът се бе придвижил на север. Всичките му характерни миризми се смесваха в един вечно придружаващ го мирис — на кожа и влажно платнище, на мушама и конска пот, на боя, грим и кафе. Камионите и караваните се точеха в своя неизменен ред и щяха да заемат обичайното си разположение всеки път, щом циркът решаваше да спре след безконечните изминати километри. И сега над кухненската палатка се развяваше знаме, известяващо, че обядът е сервиран. Големият купол се издигаше в очакване на дневния спектакъл.
Роуз бързаше покрай клетките на животните. Тъмната й коса беше стегната в кок на тила. Големите й черни очи се озъртаха търсещо наоколо, а устните й бяха леко нацупени. Беше обута в гуменки и загърната в лека наметка върху трикото. Видя Джоу пред клетката на Ари, махна й с ръка и почти се затича. Роуз беше забавна, винаги успяваше да развесели човек, а Джоу наистина имаше нужда от разтуха.
— Джоу! — махна й пак тя, сякаш смяташе, че не я бе забелязала първия път и запъхтяна спря до нея. — Джоу, имам само пет минути. Здравей, Ари! — добави от любезност. — Търся Джейми.
— Така си и помислих — усмихна се Джоу. Знаеше, че Роуз се домогва до сърцето на Топо. И ако той имаше ум в главата си, щеше да остави то да бъде завладяно, вместо да въздиша по Кармен и да се влачи след нея като вързано на каишка кученце. Щуротии, рече си тя, като имаше предвид всички сърдечни преживявания. Лъвовете бяха къде-къде по-лесни за разбиране.
— Не съм го виждала цяла сутрин, Роуз. Може би репетира.
— По-скоро се лигави пред Кармен — процеди Роуз и отправи злобен поглед към фургона на семейство Гримпи. — Прави се на кръгъл глупак.
— И му се отплащат като на такъв — подхвърли Джоу, но Роуз не отвърна на шегата. Джоу въздъхна. Беше истински привързана към момичето. То беше слънчево и ведро, без капризи и фасони. — Роуз, не се отчайвай — каза й мило, с непринуден тон. — Той, разбираш ли, е малко муден. Бавно загрява, а в момента просто е замаян от Кармен. Ще му мине.
— Не знам защо изобщо се вълнувам — измърмори недоволно девойчето, ала Джоу, видя, че мрачното й настроение вече се разсейваше. Роуз беше създание на бързо кипващи страсти, които лумваха и скоро отшумяваха. — При това съвсем не е толкова хубав.
— Не е — съгласи се Джоу. — Но носът му е сладък.
— Има късмет, че ги харесвам топчести и червени — отвърна Роуз и се засмя. — А-а, като говорим за красавци — понижи тя глас и посочи с поглед, — кой е онзи?
Джоу погледна нататък. Шеговитите пламъчета в очите й угаснаха.
— Собственикът — отвърна безучастно.
— Кийн Прескот? Никой не ми е споменавал, че е толкова хубав! И висок — додаде Роуз с открито възхищение в погледа. Джоу се стараеше да не поглежда повече към празното пространство между фургоните, което той прекосяваше, а у Роуз, както винаги, надделяваше мексиканската й натура, когато ставаше дума за мъже. — Какви плещи! Джейми има късмет, че по природа съм предана само на един мъж.
— Късмет имаш ти, че майка ти не те чува какви ги дрънкаш — промърмори Джоу и я сръга с лакът в ребрата.
— Идва насам, амига, и гледа точно към теб. О-ла-ла! Баща ми просто тутакси би изправил Джейми пред олтара, само ако ме погледне по този начин.
— Ти си откачалка — изсумтя ядосано Джоу.
— Ти пък, Джоу — рече с престорено огорчение Роуз, — аз просто съм романтична.
Джоу се оказа безсилна да спре усмивката, която трепна на устните й. Очите й също се смееха, когато ги вдигна и срещна погледа на Кийн. Бързо се постара да промени израза им и здраво стисна устни.
— Добро утро, Джоувилет.
Произнася името й твърде лесно, помисли тя. Сякаш го е повтарял с години.
— Добро утро, господин Прескот — отвърна. Роуз до нея се изкашля силно и преднамерено. — Това е Роуз Санчес.
— Приятно ми е, господин Прескот — протегна ръка Роуз и изобрази усмивка, която инак пазеше за Джейми. — Чух, че пътувате с нас.
Кийн пое ръката й и се усмихна в отговор. Джоу отбеляза с раздразнение, че това бе същата непринудена и обезоръжаваща усмивка на мъжа, когото бе видяла за първи път предната сутрин.
— Здравей Роуз, драго ми е да се запознаем.
Като видя, че мексиканската кръв на приятелката й избива по бузите, Джоу се намеси. Нямаше да позволи на Кийн Прескот да прави завоевания на чужда територия.