— Фифи може да прави двойно салто върху гърба на препускащ кон — обясни, щом подминаха. — Дресировката й е същата, като на моите котки, ала тя си е домашно куче, а моите зверчета са диви — извърна се към Кейн. В косата й играеха отблясъци от слънцето, а в очите й искряха златни точици. — Едно диво животно никога не може да бъде опитомено и ако някой се опитва, той е кръгъл невежа и глупак. Ако вземеш нещо диво и го превърнеш в домашен галеник, ти му отнемаш истинската същност, лишаваш го от вътрешния огън, от естествения му чар. Но въпреки това в него винаги се таи дивата му природа, която може да се пробуди. Когато кучето се обръща срещу господаря си, гледката е неприятна. Ала когато лъвът се опълчва, това е смъртоносно. — Джоу започна да привиква към докосването на ръката му, хванала я за лакътя, и говореше с лекота, защото Кейн я слушаше внимателно. — Един зрял мъжкар е метър и половина в плещите и тежи над двеста и петдесет килограма. С добре насочен замах може да счупи врата на човек, да не говорим за това, какво могат да направят зъбите и ноктите му. — Тя се усмихна и повдигна рамене. — Не е като закачките на домашните питомци.
— И въпреки това влизаш в клетката при дванадесет лъва, въоръжена само с един камшик?
— Камшикът е за заблуда — махна с ръка Джоу. — Едва ли е някаква защита дори срещу един от тях, ако се нахвърли. Лъвът е много опасен враг — неотстъпващ, упорит и коварен. Тигърът е по-кръвожаден, но обикновено удря само веднъж. Ако не сполучи, го приема философски. А лъвът напада отново и отново. Знаете ли какво е казал Байрон за скока на тигъра? „Смъртоносен, бърз и смазващ“. — Тя напълно бе забравила своята неприязън, а разходката и разговорът с този красив мъж започнаха да й доставят удоволствие. — Описанието е вярно, обаче лъвът е изключително безстрашен, когато напада, освен това е инат и не се отказва. Не е такъв джаста-праста като тигъра, а е точен и прецизен. Бих заложила на лъва срещу тигъра във всички случаи. А пък човекът просто няма ни най-малък шанс пред него.
— Тогава как си успяла да останеш цяла и невредима?
Вече по-слабо се чуваха обичайните звуци от вечно и царящата суетня в лагера. Джоу се обърна и с изненада установи, че доста бяха повървели. Наистина, палатките и караваните се виждаха, от време на време долитаха отдалечени викове или смях, ала тя се чувстваше странно откъсната от всичко това. Седна на тревата с кръстосани крака и отскубна стръкче.
— По-умна съм от тях — отговори. — Поне така ги карам да мислят. И отчасти ги превъзхождам по силата на волята. При дресировката трябва да бъде създадена вътрешна връзка, да има взаимно зачитане и уважение, а при късмет и известна привързаност. Но не може да им се довериш до такава степен, че да станеш нехаен. А преди всичко — добави и го погледна, когато той се отпусна на земята до нея, — трябва да помниш основния похват на покера. Блъфирането. — Джоу се засмя и се облегна на лакти. — Играете ли покер?
— Позапознат съм — косата й се бе разпиляла по тревата и Кийн вдигна един кичур. — А ти играеш ли?
— Понякога. Моят помощник Пийт… — тя се взря към лагера и посочи с усмивка. — Ето го там, до втория фургон, стои с Мак Стивънсън, онзи с бейзболната шапка. Та Пийт от време на време организира по някоя партия.
— Кое е момиченцето на кокилите?
— Това е най-малката дъщеря на Мак, Кати. Иска да участва с тях в уличното шествие. Добре се справя. А онзи е Джейми — каза и се разсмя, когато Джейми се преметна във въздуха и се приземи между кокилите на Кати.
— По който въздиша Роуз ли? — попита Кийн, като наблюдаваше импровизираното шоу в далечината.
— Засега само въздиша. Защото той е заслепен и омаян от Кармен Грибалти, а тя и „здрасти“ не му казва. Прави мили очи на Вито — въжеиграча. Той пък ги прави на всички.
— Заплетено положение — изкоментира Кийн и нави кичура коса върху пръстите си. — Любовните връзки, изглежда, са често явление в живота на цирка.
— От това, което съм чела, те са често явление навсякъде.
— А ти от кого си заслепена и омаяна, Джоувилет?
Той придърпа косата й, за да я обърне с лице към себе си.
Джоу чак сега осъзна, че седят съвсем близо един до друг. Трябваше само да се наклони леко, за да стигне устните му. Кийн я измерваше с очи, докато тя чакаше пулса й да се укроти. Странно е, мислеше си, че той така силно й въздейства. С внезапна яснота усети мириса на тревата, свежия й сладък аромат, почувства топлината на слънчевите лъчи. Откъм цирка звуците допитаха съвсем приглушени. Чуваше високото, треперливо чуруликане на птиците. Спомни си вкуса на устните му и се запита дали отново ще бъде същият.