— Досега ти си тази, която е зла към мен. Само ме хулиш и гониш.
След половин час Джейми изскочи през задния изход.
— Бих ви гонила през целия обратен път до Чикаго, стига да свърши работа! — изфуча Джоу.
— Чудех се какъв ли характер се крие зад тези ясни зелени очи — подхвърли Кийн, загледан в пламналото и от вълнение лице. — Изглежда е доста противоречив.
Тя понечи да отговори, ала той не й даде.
— Задръж малко. С или без твоето одобрение, аз притежавам цирка. Ще ти е по-леко, ако свикнеш с този факт. Кротувай — добави, като я видя, че отново отваря уста. — По закон мога да правя с моето… — Кийн се поколеба за момент, после продължи с хаплив тон: — Наследство, каквото си поискам. Не съм нито длъжен, нито възнамерявам да давам обяснения и оправдавам решенията си пред теб.
Джоу заби нокти в дланите си и се помъчи гласът й да не трепери.
— Не съм предполагала, че мога така бързо да намразя някого.
— Джоувилет — пъхна той ръце в джобовете си и се залюля на пети, — ти ме мразеше още преди да си ме видяла.
— Вярно е — отвърна тя спокойно. — И чувството ми се затвърди за по-малко от двадесет и четири часа, откакто ви познавам. А сега ме чака представление — каза, обърна се и тръгна към лагера.
Макар Кийн да не я последва, Джоу усещаше погледа му върху себе си, докато не стигна своя фургон и не затвори вратата зад гърба си.
След половин час Джейми изскочи през задния изход на Голямата шатра. Беше останал без дъх след продължителното изпълнение и си поемаше въздух на големи глътки, пъхнал пръсти зад лилавите тиранти на широките клоунски панталони. Забеляза Джоу, застанала до бялата кобила. Очите й бяха мрачни и буреносни, гърбът — сковано изпънат. Познаваше тези симптоми. Нещо или някой я беше ядосал и разстроил, а разполагаше с по-малко от десет минути да излезе от това си състояние преди началото на номера.
Отиде до нея и я дръпна за косата.
— Ей!
— Привет, Джейми.
Старанието й да звучи весело и шеговито, както винаги, не успя нито да скрие вълнението в гласа й, нито да заблуди Джейми.
— Привет, Джоу — отвърна й с абсолютно същия тон.
— Я престани — сопна се тя и поведе кобилата, която тръгна послушно.
Опитите й още преди това да приведе чувствата си поне що-годе в някакъв ред, също се бяха оказали безуспешни.
— Какво се е случило? — попита Джейми, озовал се зад гърба й.
— Нищо — изсумтя Джоу и веднага сама се намрази за грубия едносричен отговор.
Това обаче не отказа Джейми, който я познаваше твърде добре, за да се почувства засегнат.
— Нищото е любимата ми тема за разговор — той я хвана за раменете, без да обръща внимание на рязкото раздразнено дръпване. — Нека да си поговорим за него.
— Няма нищо за говорене.
— Именно.
Започна да разтрива напрегнатите й рамене, както си беше още с белите ръкавици.
— Ох, Джейми! — неговата добросърдечност беше неустоима, Джоу въздъхна и се остави в ръцете му. — Ти си пълно куку.
— Не съм тук, за да ме ласкаят.
— Скарах се със собственика — въздъхна тя пак тежко и затвори очи.
— Това ли ти е работата — да се караш със собственика?
— Той ме вбесява! — извърна се Джоу. Пелерината й се развя от рязкото движение. — Какво търси тук? Да се връща в Чикаго…
— Кротко — натисна я Джейми, за да спре гневния изблик. — Толкова ли ум имаш в главата, та да се докараш до подобно състояние преди излизането на арената? Прекрасно знаеш, че нищо друго не бива да ти е в ума, освен това, което правиш в клетката.
— Ще се оправя — измърмори тя.
— Джоу! — в гласа му имаше и упрек, и обич. Тя неохотно се обърна. Беше невъзможно да устои на печалните му очи върху ярко изрисуваното лице. С нещо средно между въздишка и хлипане опря чело на гърдите му.
— Джейми, той просто ме съсипва! В състояние е всичко да разруши.
— Нека да се тревожим, когато му дойде времето — погали я Джейми по косата.
— Той изобщо не ни разбира. Нищо не му е ясно.
— Ами, в такъв случай от нас зависи да го накараме да разбере, нали така?
Джоу го погледна и сбърчи нос.
— Логично. Толкова си ми разумен.
— Естествено, още от малък! — изпъчи се той наперено. Започна да мърда оранжевите си вежди и тя се разсмя. — Става ли? — попита я и вдигна от земята кофата с конфети.
— Става — отвърна му с усмивка.
— Добре, защото вече е мой ред.
Когато той се втурна вътре, Джоу притисна буза върху топлия корем на кобилата и постоя така за миг.
— Само че не смятам аз да съм тази, която ще го накара да разбере — каза на глас.
Как искам изобщо да не бе идвал, добави мислено и се метна върху кобилата. Да не бях забелязвала, че очите му са като на Ари и колко привлекателни са устните му, когато се усмихва! Тя полека прокара върха на езика по устните си. И да не ме беше целувал!