Той не помръдна от пътя, нито я пусна. С раздразнение Джоу отметна назад глава, за да го погледне. Беше принудена да придържа шапката със свободната си ръка. Студеният дъжд започна да се стича по лицето й.
— Не ви разбирам.
— Мисля, че добре ме разбираш — отвърна Кийн. — Наоколо няма жива душа. А ти от дни внимаваш да си сред цяла тълпа.
Тя премига. От ресниците й паднаха задържалите се там капки. Призна неохотно, че бе било глупаво да се надява Кийн да не забележи ходовете й. Той също не носеше чадър, не си беше направил дори труда да сложи шапка. Потъмнялата му от дъжда коса беше същия цвят, както на някой от лъвовете, ако попаднеше под неочакван душ. Беше трудно в мрака да долови ясно чертите му, ала дъждовната пелена не прикриваше насмешливия му израз.
— Интересно наблюдение, господин Прескот — рече Джоу хладно. — А сега, ако нямате нищо против, цялата съм мокра.
Остана учудена, когато той продължи да я държи, дори след настойчивия опит от нейна страна да се освободи. Опря се с две ръце на гърдите му и го бутна ядосано. Само за да открие с изненада колко бе силен — неподозирана сила, скрита зад външност, която не създаваше впечатление за здравеняк. Още по-ядосана, че бе сбъркала в преценката си, тя вдигна глава и отново го погледна в очите.
— Пуснете ме — процеди гневно през зъби.
— Няма — отвърна Кийн меко. — Не смятам да те пускам.
Джоу го изгледа свирепо.
— Господин Прескот, мокра съм, студено ми е и искам да се прибера! Какво искате от мен?
— Първо, искам да престанеш да ме наричаш „господин Прескот“ — тя се намръщи, но не каза нищо. — Второ, искам да ми отделиш един час от времето си, за да прегледаме списъка на хората.
Той замълча. През тънката дреха Джоу усещаше пръстите му.
— Нещо друго? — попита, като се постара да прикрие досадата си.
За момент се чуваше само ромоленето на дъжда, глухите удари на капките върху земята и плясъка им в локвите.
— Да — каза Кийн тихо. — Мисля, че и това.
Реакциите й бяха бързи, ала двамата стояха твърде близко един до друг, за да му се изплъзне. А и той също беше бърз. Ропотът й бе заглушен под устните му. Ръцете й увиснаха безпомощно встрани, когато я заключи в обятията си. Тя и преди беше чувствала мъжко тяло, долепено до себе си, когато работеше с акробатите и тренираше с ездачите, но никога не го бе осъзнавала с такава яснота, както сега. Усещаше го с всяка своя частица. Тялото му беше стегнато като струна — тънко и твърдо, ръцете му я прегръщаха със сила, която бе пропуснала да забележи при първата им среща. Ала това, което я замая, бяха устните му. Съвсем не така нежни и едва докосващи я, както преди. Те търсеха и проникваха, взимаха и искаха още, без да може да им попречи.
Джоу забрави за дъжда, макар все тъй да се стичаше по лицето й. Забрави студа. Топлината извираше отвътре. Кръвта й кипеше от допира с Кийн. Забрави и себе си. По-точно жената, за която се смяташе, а на нейно място откри друга. Когато устните му се откъснаха от нейните, тя остана със затворени очи, като още вкусваше удоволствието, тръпнеше за повече.
— Още ли? — прошепна той. Ръцете му, движещи се нагоре-надолу по гърба й, сякаш оставяха нажежени следи. — Целувката понякога се оказва опасно занимание, Джоу — промълви Кийн, наведе отново глава и захапа пухкавата й долна устна. — Но ти познаваш опасността, знаеш всичко за нея, нали? — Започна да я целува страстно, докато я остави без дъх. — Ала да видим само пред твоите лъвове ли си смела…
Тя чувстваше ударите на сърцето си в гърлото. Краката й бяха омекнали, по гърба й пълзяха тръпки, а устата й беше пресъхнала. Разпозна това усещане. Изпитваше го, когато изпълняваше рискован номер. То я обземаше, след като вратата на клетката хлопваше зад нея и опасността преминаваше. Тогава вече страхът я сграбчваше. Сега прикова поглед в дръзките му кехлибарени очи, и потръпна.
— Премръзнала си — гласът му внезапно бе станал хрипкав. — Нищо чудно. Отиваме при мен и ще ти направя горещо кафе.
— Не! — неочаквано бурно възкликна Джоу. Даваше си сметка, че няма нито сили, нито притежава опита да му се противопостави. Да остане насаме с него бе прекалено голям риск.
Кийн я поотдръпна от себе си, но продължи да я държи здраво. Гледаше я изпитателно с израз, който тя не можа да разгадае.
— Това, което току-що се случи, е лично — обади се накрая той. — Като между мъж и жена. Моето мнение е, че правенето на любов трябва да има личен характер. Ти си много съблазнителна, Джоувилет, а аз съм свикнал да взимам това, което пожелая, по един или друг начин.
Думите му я накараха да кипне. Тя вирна брадичка, очите й замятаха искри.