— Мен никой не ме „взима“ по какъвто и да е било ничии — говореше с убийственото спокойствие на сдържаната ярост. — Ако се любя с някой, то е защото го искам.
— Разбира се — кимна Кийн в знак на съгласие. — И двамата сме наясно, че ще искаш, когато му дойде времето. Може да се любим много успешно и тази нощ, ала мисля, че ще е по-добре, ако първо се опознаем повече.
Джоу отвори и затвори уста два пъти, преди да бе в състояние да проговори.
— Какъв самонадеян, нагъл…
— Правдив и откровен — подсказа той, като отново я накара да занемее. — Но засега ни чака работа и макар да нямам нищо против целувките под дъжда, предпочитам да се заемем с деловите неща в по-сух климат. — Кийн спря с ръка протеста й. — Казах ти, че целувката беше като между мъж и жена. Работата, която ни предстои сега, е между собственика на цирка и участник в трупата, който е обвързан с договор. Ясно ли е?
Тя си пое дълбоко дъх.
— Ясно — каза с почти нормален глас.
Без повече думи се остави да я поведе през разкаляния, потънал в локви лагер.
Стигнаха до неговия фургон и той я побутна вътре без всякакви предисловия. Щракна ключа на лампата върху стената и Джоу премига от рязката смяна на светлината.
— Свали си палтото — каза й повелително и преди тя да изпълни нареждането, дръпна надолу ципа.
Джоу неволно посегна към ръката му и направи крачка назад. Кийн само повдигна вежда, после си съблече якето.
— Ще направя кафе — каза и изчезна зад преградата, където в противоположния край на помещението се намираше кухненския бокс.
Тя бавно си свали шапката, от която капеше вода, и пъханата под нея коса рукна свободно. Машинално я закачи заедно с мократа дреха на куките до вратата. Близо шест месеца не бе влизала във фургона на Франк и сега се огледа като човек, който отдавна не е идвал на гости при близък приятел и търси да види дали има никакви промени.
Същият абажур красеше дървената настолна лампа, която Франк беше използвал за четене. Само че сега абажурът беше изправен, а не, както обикновено, леко килнат. Пъстрата възглавница, която Лили от гардеробната бе му ушила за една отдавна минала Коледа, още си лежеше на мястото и прикриваше малка прогорена дупка върху диванчето. Джоу се усъмни дали Кийн изобщо знаеше за съществуването на тази дупка. Лулата на Франк стоеше, както винаги, на плота до страничния прозорец. Не издържа и отиде да погали старото, изтъркано дърво на любимата му вещ.
— Така и не се научи да я пълниш както трябва — прошепна тя на обичния си призрак.
Внезапно трепна. Извърна глава и видя, че Кийн я наблюдава. Отпусна ръка и лека руменина покри бузите й. Беше я хванал неподготвена, в момент на дълбоко душевно вълнение.
— Как пиеш кафето, Джоу?
Тя преглътна.
— Чисто — отвърна му. Разбра, че все пак нарочно й бе дал малко време да остане насаме с мислите си. — Без нищо. Благодаря.
Той кимна, взе двете димящи чаши и ги понесе към пластмасовата масичка, разположена точно срещу кухненския бокс.
— Ела да седнеш. Най-добре е да си махнеш и обувките. Целите са прогизнали.
Джоу прекоси тясното пространство, седна и задърпа мокрите връзки. Кийн остави чашите върху масата, после отново изчезна, ала в другия край на фургона. Когато се върна, тя вече сърбаше от кафето.
— Дръж — подаде й чифт чорапи. Изненадана, Джоу поклати глава.
— Не, благодаря, няма нужда. Аз само…
Вежливият й отказ замря, щом той коленичи и взе ходилата й в шепи.
— Краката ти са на лед — каза. Тя седеше тихо, докато Кийн енергично ги разтриваше, и се чувстваше напълно обезоръжена от постъпката му. Топлината бавно плъзна нагоре и се заразлива по тялото й. — Щом като аз съм виновен до стоиш под дъжда — продължи той и нахлузи единия чорап на крака й, — сега ще трябва да се погрижа да не кашляш и подсмърчаш утре на представлението. Какви малки крачета — промърмори и прокара пръст по извивката на глезена й.
Джоу безмълвно се бе вторачила надолу. Върху главата му още имаше дъждовни капки, които проблясваха на светлината. Прииска й се да ги изтръска, да пипне и усети под пръстите си косата му. Чудеше се винаги ли неговото присъствие ще й действа по този начин. Винаги ли така болезнено ще изостря осезанията й? Кийн й обу и втория чорап. Вдигна поглед, без да сваля ръце от крака й. Очите й бяха смутени и объркани. Тялото й, върху което винаги бе имала изключителен контрол, сега беше предприело свое пътешествие към предели, които разумът й още не познаваше.
— Още ли ти е студено? — попита я нежно.
Тя облиза устни и поклати глава.
— Не, вече не. Добре съм.
Устата му се разтегли в бавна, чисто мъжка усмивка, която по-ясно и от думи говореше, че отлично съзнава въздействието си върху нея. Погледът му казваше, че това му харесва и му е приятно. Той се изправи. Джоу го наблюдаваше със сериозно изражение на лицето.