Като знаеше, че той стои и наблюдава припрените й движения, тя говореше почти несвързано, скачаше от мисъл на мисъл, без да може да спре.
Млъкна рязко, когато Кийн я хвана за раменете и я изправи на крака.
— Освен това не искаш да рискуваш и да останеш насаме с мен в случай, че след като те изпратя, реша да вляза при теб.
Устните й трепнаха, за да отрече, но по очите му разбра, че бе безсмислено.
— Така е — призна. — Това също.
Той поклати глава, наведе се и я целуна по носа, след това отиде да откачи дрехата и шапката й. Джоу предпазливо го последва. Кийн вдигна мантото, за да й го държи, докато се облече. Тя се обърна и пъхна ръце в ръкавите. Преди да му благодари, той я извъртя към себе си и й закопча ципа. За миг задържа пръсти на врата й, приковал поглед в очите й. Събра косата й и я пъхна под шапката. Движенията бяха естествени, без умисъл, ала Джоу бе разтърсена от чувство за някаква особена близост, каквато не й се бе случвало за изпитва досега.
— До утре — каза Кийн, спусна периферията на шапката и я нахлупи над очите й.
Тя кимна. Стиснала куклата в отпусната си ръка, отвори вратата. Барабаненето на дъжда по покрива на фургона се разнесе по-отчетливо.
— Лека нощ — отрони и забърза в нощта.
Пета глава
Утринният въздух ухаеше на свежест. Локвите блестяха из лагера с цветовете на дъгата, а небето беше ясносиньо с плуващи тук-там валма безобидни пухкави облачета. От кухненската палатка се разнасяше шум на глъч на струпалите се за закуска. На Джоу не й се ядеше и успя да се измъкне от общото отиване там.
Нямаше апетит, чувстваше се напрегната. Независимо от усилията й да властва над мислите си, те непрекъснато се връщаха към Кийн Прескот и прекараната заедно с него вечер. Припомняше си я цялата — от внезапната страстност на целувката под дъжда до кроткия му глас, който й пожела лека нощ. Странно, каза си, че щом започнеше да разговаря с него, забравяше, че той бе собственикът на цирка, че бе синът на Франк. Винаги й се налагаше сама да си напомня за неговото и своето положение.
Все така потънала в неспокоен размисъл, тя нахлузи трикото. Истината бе, че намерението й да запази отношенията им на чисто делова основа и да не допусне и тях да се прокрадне нищо лично, се провали. Беше й много трудно да се противи на желанието да се смее с него, да си разменят шеги, да разговарят, докато Джоу постепенно разтваряше пред него вратата към непознатата му досега магия на цирка. Ако той бе в състояние да почувства тази магия, то би я разбрал. Ала, макар и да признаваше интереса, който Кийн събуди у нея, тя не можеше да изтъкне поне една ясна причина за проявявания от него интерес към нея.
Защо точно аз, питаше се в недоумение. Обърна се, отвори гардероба и започна да се разглежда в огледалото, заело цялата вътрешна страна на вратата. Видя жена малко под среден ръст, чието тяло бе лишено от щедро закръглените извивки на момичетата от шоуто, които подбираше Дафи. Реши, че краката й не са лоши. Дълги и добре оформени, със стройни бедра. Ханшът й обаче е тесен, помисли нацупено, по-скоро момчешки, отколкото като на жена, а и очертанията на бюста бяха печално несъответстващи на представата за пищност. В трупата имаше много къде-къде по-съблазнителни жени, както и далеч по-опитни.
В огледалото Джоу не видя нищо, което би могло да се строи привлекателно за един обигран светски мъж. Тя не забелязваше неподправената прямота и откритост, излъчвани от зелените й, екзотично издължени очи, нито силата, за която говореше брадичката, или богатите обещания, давани от устните. Виждаше само следи от циганска кръв в мургавия си тен и гарвановочерна коса, но оставаше в неведение за неудържимата притегателна сила на дивото и непокорното, което прозираше под повърхността. Гладкото черно трико идеално подчертаваше стегнатото, гъвкаво тяло, ала Джоу и представа си нямаше за кадифения копринен блясък на кожата си. Тя се навъси и започна да сплита косата си.
Кийн навярно познава десетки жени, размишляваше, докато ръцете й бяха заети да укротят буйната грива. Всеки ден води различна от тях на вечеря. Те носят красиви дрехи и скъпи парфюми, не спираше да се измъчва мислено Джоу, имат имена като Лора и Патриша, смеят се ниско, изискано. Тя скърши вежда срещу огледалото и издаде лек, гърлен смях. Кухият звук я учуди. Седят и си говорят за общи приятели, обсъждат семейство Уолъс или Джеймсън при светлината на свещи и бутилка божоле. А когато той изпраща най-хубавата от тях до вкъщи, те слушат Шопен и пият коняк пред запалената камина. После се любят. Джоу почувства присвиване под лъжичката, но продължи видението докрай. Светската дама е великолепна, изкусна и страстна. Кожата й е мека и бяла. Когато Кийн си тръгне тя не тъгува сломена, а остава да лежи, морно отпусната и задоволена. И пет пари не дава дали той я обича, или не.