Отдръпна се настрани, щом те започнаха отскоците. Застанаха един след друг в редица, после се засилваха подред по наклонената дъска, отскачаха на трамплина и политаха, като изпълняваха във въздуха предни задни салта или премятания със странично усукване, преди да се приземят върху матрака. Лееше се непрекъснат поток от френска реч, докато си подвикваха един другиму.
— Хайде, Джоу — махна с ръка Раул. — Твой ред е.
— А, не! — поклати глава тя и се пресегна за наметката. — Не, не — отвърна на хора от закачливи увещания и продължи да клати глава. — Трябва да дам на моите котенца дажбата им от витамини.
— Давай, Джоу. Хубаво е — усмихваше се Раул и смешно бърчеше вежди. — Не обичаш ли да летиш? — От погледа й към дъската разбра, че бе на път да се поддаде на изкушението. — Правиш добър отскок — каза й, — едно салто напред и кацаш на мои рамене. — Потупа ги, за да покаже, че са в състояние да свършат работа.
Тя се усмихна и захапа в размисъл долната си устна. Беше много отдавна, когато можеше да отдели време за трапеца и наистина да лети. Раул имаше право. Действително беше хубаво. Джоу го изгледа с присвити очи.
— Ще ме хванеш ли?
— Раул никога не пропуска — отвърна той гордо и се обърна към братята си. — Нали? — Те свиха рамене и подбелиха очи към тавана с неразбираемо мърморене. — Пфу! — махна Раул негодуващо с ръка.
Тя знаеше, че наистина го бива и приближи до дъската за засилване. Хвърли му последен кос поглед.
— Да ме хванеш! — насочи заканително пръст.
— Шери — зае той позиция, — това е бобена работа.
— Фасулска — поправи го Джоу, пое си дълбоко дъх, задържа го и се затича.
Отскочи високо от трамплина, влезе в предно салто и видя големия купол, обърнат наопаки. Почувства се прекрасно. Щом куполът започна да приема нормалното си положение, тя се разгъна за приземяването и отпусна свободно тялото си. Стъпалата й докоснаха мощните рамене на Раул. Олюля се леко, ала той я улови за глезените в здрава хватка. Джоу изпъна стойка и разтвори с показно грациозен жест ръце, когато получи прекомерно възторжените възгласи и аплодисменти. После скочи пъргаво долу, а Раул я подхвана за кръста да придаде пружинираща изящност на приземяването.
— Кога ще участваш с нас в номера? — попита и я тупна дружелюбно по дупето. — Ще те сложим най-отгоре, на царско място.
— Това ми стига — засмя се тя и взе наметката. — Вярна съм на своите зверчета.
Махна им весело, нахлузи единия ръкав и се отправи покрай широкия парапет на манежа. Спря рязко, щом зърна Кийн, който стоеше облегнат на първия ред.
— Смайващо — каза той, изправи се и тръгна към нея. — Но нали такъв трябва да бъде циркът — изумителен и смайващ? — Вдигна забравения ръкав на дрехата и пъхна другата й ръка в него. — Има ли нещо тук, което да не умееш да правиш?
— Стотици неща — отвърна Джоу, взела въпроса му сериозно. — Веща съм само с животните. Останалото е просто игра и забава.
— Изглеждаше ми удивително веща през последния половин час — възрази Кийн и измъкна плитката й изпод наметката, където беше останала.
— Толкова отдавна ли сте тук?
— Влязох, когато Вито коментираше вида ти отзад.
— Леле! — засмя се тя и погледна нататък, където Вито сега флиртуваше с Кармен. — Той е пълно хахо.
— Може би — не оспори Кийн и я хвана за ръката. — Ала има доста набито око. Искаш ли да пием кафе?
Това тутакси й припомни миналата вечер. Опасявайки се отново да не попадне в плен на въздействието му, Джоу поклати глава.
— Трябва да се преоблека — каза тя и завърза колана на дрехата си. — В два часа имаме представление. Искам да порепетирам с животните.
— Направо не е за вярване колко време всички вие посвещавате на своето изкуство. Изглежда така, сякаш краят на репетициите съвпада с началото на представлението, а веднага след него отново започват репетиции.
Джоу омекна при изказването му, с което той отъждестви цирковите умения с изкуство.
— Изпълнителите винаги търсят нещо повече в себе си. Това е един непрекъснат стремеж към съвършенство. Дори когато номерът е добър и ти го знаеш, а представлението върви гладко, започваш да мислиш за следващия път, как да го направиш по-хубаво, по-високо, по-бързо.
— И никога ли не сте удовлетворени? — попита Кийн. Бяха излезли навън, под яркото, макар и не горещо слънце.