Последното предизвика неволна усмивка върху устните й.
— Ще обмисля предложението — отвърна и затвори сандъка значително по-леко, отколкото бе възнамерявала. Изведнъж й се стори, че се бе държала грубо. — Извинете — каза и се извърна към него.
В очите му се появи любопитство.
— За какво?
— Че избухнах — тя сви рамене. — Мислех, че ме упреквате. Навярно съм прекалено докачлива.
Изминаха няколко секунди, преди той да се обади.
— Ненужното извинение ще бъде прието, ако отговориш на един въпрос.
Джоу се намръщи в недоумение.
— Какъв въпрос?
— Толстой на руски ли е?
Тя се засмя и косата й се разлюля тежко.
— Да, на руски е.
Кийн се усмихна, наслаждавайки се на двете малки трапчинки, които се бяха появили на бузите й.
— Знаеш ли, макар винаги да си прелестна, ставаш още по-хубава, когато се усмихваш.
Смехът й застина. Не беше свикнала на подобни комплименти. Гледаше го втренчено и не знаеше какво да отговори. Хрумна й, че която и да било от изтънчените светски дами, които си бе представяла тази сутрин, щеше да знае точно какво да каже в случая. Щеше да е в състояние да се усмихне или засмее и да подхвърли подходяща забележка. Джоувилет Уайлдър не е такава, призна си мислено Джоу, като не сваляше очи от него.
— Не умея да флиртувам — рече само.
Той наклони глава и в погледа му се мярна израз, който бързо изчезна и й бе невъзможно да разгадае.
— Не флиртувам с теб, Джоу — пристъпи към нея. — Просто правя констатация. Нима никой не ти е казвал, че си красива?
Кийн стоеше прекалено близо и в тясното пространство на фургона тя нямаше много място за маневриране. Беше принудена да отметне назад глава, за да може да го гледа в очите.
— Не по начина, по който вие…
Припряно опря длан на гърдите му, за да запази малкото, но важно разстояние помежду им. Съзнаваше, че бе хваната в капан, ала това не означаваше, че бе победена. Той нежно взе отбраняващата се ръка и я поднесе към устните си. Джоу неволно затаи дъх, после издиша тежко.
— Имаш изящни ръце — прошепна Кийн и проследи бледите венички върху китката. — С тесни длани и дълги пръсти. Но личат и следи от усилена работа. Това ги прави още по-интересни. — Откъсна поглед от ръката й и го прикова в лицето й. — Също като теб.
Гласът й бе станал хрипкав, ала не можеше да стори нищо, за да го промени.
— Не зная какво би трябвало да кажа, когато ми говорите така — под леката наметка гърдите й се повдигаха и спускаха със забързаните удари на сърцето. — Предпочитам да не го правите.
— Наистина ли? — очерта той с опакото на ръката и нежния овал на лицето й. — Жалко, защото колкото повече те гледам, толкова повече намирам за казване. Ти си едно пленително създание, Джоувилет.
— Трябва да се преоблека — заяви тя с най-твърд тон, който съумя да постигне. — А вие трябва да тръгвате.
— За съжаление е вярно — промърмори Кийн, после повдигна брадичката й. — Хайде, целуни ме за довиждане.
Джоу се скова.
— Мисля, че това едва ли е необходимо…
— Не можеш да си представиш колко грешиш — отвърна той и се наведе. — Крайно необходимо е. — Едва, като полъх докосна устните я. Ръцете му я обгърнаха и леко я привлякоха. — Целуни ме, Джоу — настоя нежно. — Прегърни ме и ме целуни.
Тя се противи още миг, но изкушението, с което устните му я прелъстяваха, бе твърде силно. Остави усещанията да направляват волята й и сключи ръце около врата му. Устните му станаха по-осезаеми върху нейните, разтворени и предлагащи. Нейното смирение изглежда разпалваше страстта му. Целувката стана настойчива, ръцете му я притиснаха силно. Тихият й стон не бе съпротива. Пръстите й се заровиха в косата му и нетърпеливо го привлякоха по-близо. Усети, че дрехата й се разхлабва и ръцете му плъзват нагоре. Потръпна от докосването, заля я горещина, после тялото й изстина, за да пламне бързо отново. Когато взе в шепа гърдите й, Джоу ахна смаяно.
— Кротко — промърмори Кийн, като я милваше нежно, сякаш я придумваше отново да се отпусне.