Спря устни в ъгълчетата на устата й и я изчака да утихне, после целувката му пак стана напориста. Тънкото прилепнало трико не представляваше преграда срещу търсещите му пръсти. Те се движеха бавно, извайваха формата на гърдите й и опитваха меката им плът. Спуснаха се и очертаха извивката на хълбоците и бедрата.
Никой мъж не я бе докосвал така волно. Тя беше безсилна да го спре, безсилна срещу собственото си нарастващо желание да бъде милвана. Това ли бе страстта, за която толкова бе чела? Страстта, която кара мъжете да воюват, да вървят срещу всеки разум, да рискуват всичко? Струваше й се, че сега бе в състояние да я проумее. Притисна се до него, както той бе настоял, както тя го искаше, следвайки желанията на собственото си тяло. Устните й жадуваха за вкуса му, цялото й същество копнееше още по-силно да го усети. Беше сигурна, че ще стои в ръцете му, докато дните текат, а сезоните се сменят и прелитат край тях, докато ме световете се рушат и създават отново.
Ала когато Кийн се отдръпна, Джоу видя същото слънце, нахлуващо през прозореца. В няколко мига се бе събрала цяла вечност.
Неспособна да говори, тя само го гледаше вторачена. Очите й бяха бездънни, лицето пламнало от възбуда. Ала, макар устните й още да тръпнеха от страстта им целувката, те някак бяха съхранили младежката си невинност. Погледът му се прикова в тях.
— Не е за вярване, че съм първия мъж, който те докосва — промълви той и бавно измести поглед. — И че така страшно ме възбуждаш. Особено когато намирам страст, подобаваща на външността ти. Мисля, че първия път искам да те любя на дневна светлина, за да видя как чудното ти самообладание те напуска, как те оголва пласт след пласт. Ще го обсъдим, когато се върна.
Джоу си наложи прекосили да се съвземе, защото усещаше, че е на ръба да се прекърши, да сломи волята си пред него.
— Само защото съм допуснала да ме целунете и докоснете, не означава, че ще ви позволя и останалото — тя вирна глава, почувствала нов прилив на самоувереност. — Ако се любя с вас, то ще е защото аз го искам, а не защото вие ми го казвате.
Неговото изражение видимо се промени.
— Правилно — кимна Кийн в знак на съгласие. — Моята работа ще е просто да те накарам да го поискаш. — Хвана я за брадичката и се наведе за бегла целувка. Както бе направила и първия път, Джоу и сега не затвори очи, а ги задържа приковани в него. Усети по устните му, че се усмихва. — Ти си най-обаятелната жена, която познавам — додаде той, обърна се и отиде до вратата. — Ще се върна — махна небрежно с ръка и затвори след себе си.
Тя гледаше нямо в празното пространство.
Обаятелна, повтори наум и прокара пръсти по още горещите си, тръпнещи устни. Изтича бързо до прозореца, коленичи на дивана под него и се загледа след отдалечаващата се фигура.
Внезапно осъзна, че той вече й липсваше.
Шеста глава
Джоу откри, че дните могат да се влачат като години. През втората седмица от заминаването на Кийн тя дебнеше да зърне следа от него на всяко ново място, където разпъваха лагера. Обхождаше с търсещ поглед тълпите местни жители, дошли да видят издигането на Голямата шатра, и едва крепеше през проточилите се ден след ден крехкото равновесие между гнева и отчаянието от продължителното му отсъствие. Само в клетката успяваше да се съсредоточи и запази присъствие на духа, защото знаеше, че инак бе невъзможно. След представленията обаче й ставаше все по-трудно да се отпусне. Всяка сутрин се събуждаше с увереността, че Кийн ще се върне. Всяка вечер лежеше, без да я лови сън, в очакване да изгрее слънцето.
Пролетта беше в разгара си. Избуялите треви миришеха упойващо, смачканите под нечии стъпки полски цветя оставяха сладък аромат във въздуха. Дори когато керванът на цирка поемаше още по на север, дните ставаха все по-топли, а слънцето дълго не залязваше, бавно и неохотно отстъпвайки пред свечеряването. Докато останалите членове на трупата се наслаждаваха на топлината му, свежите благоухания и ясното небе, Джоу живееше в напрежение.
Струваше й се, че след като се бе върнал към живота си в Чикаго, Кийн се бе отказал да идва отново. В Чикаго той разполагаше с удобства и богатство, с елегантни жени. За какво му бе да се връща? Джоу бе заключила съзнанието си за мисли относно окончателната съдба на цирка, като не желаеше да погледне в очи възможността за разтурването му в края на сезона. Повтаряше си, че единствената причина, поради която чакаше Кийн да се върне, бе да го убеди да запази цирка. Ала твърде често в мислите й нахлуваше споменът за това, как я беше държал в обятията си. Постепенно тя се примири и запълни странната празнота, която изпитваше, с работа.