По няколко пъти седмично намираше време да обучава горящия от нетърпение Джери. Отначало му разрешаваше да се занимава само с двете малки лъвчета, като го пускаше да ги храни и да си играе с тях, надянал защитни ръкавици. Окуражаваше го да ги учи на някои прости номера с помощта на малки парчета сурово месо. Радваше се заедно с него, когато зверчетата се отзоваваха на търпението му и започваха да се подчиняват.
Джоу виждаше у Джери заложби и възможности, каквито му даваха неговата искрена привързаност към животните, решимостта и ревностното отношение към работата. Основна грижа обаче й беше това, че той още не бе развил една здравословна боязън от дивите хищници. Държеше се прекалено свойски, а тя знаеше, че тази непринуденост влече след себе си небрежност и невнимание. Щом сметна, че бе напреднал достатъчно реши да предприеме следващата стъпка от обучението му.
Него ден нямаше дневно представление и Голямата шатра бе изпълнена с репетиращи артисти. Джоу беше облякла панталони, пъхнати в ботуши, и блуза с дълги ръкави, затъкната на кръста. Потупваше дръжката на камшика в дланта си и даваше на Джери наставления. Двамата стояха в преддверието на монтираната върху един от манежите клетка.
— Така, сега Бък ще пусне Мърлин. Той е най-възприемчивият и най-послушен, ако не броим Ари. Но Ари, както знаеш, не е в състояние дори за най-кратък номер — тя замълча за миг. В очите й се появи тъга, ала Джоу я отпъди и продължи: — Мърлин те познава, свикнал е с гласа и миризмата ти. — Джери преглътна и кимна с глава. — Щом влезем вътре, се превръщаш в моя сянка. Ще се движиш, когато аз се движа, и няма да говориш, докато аз не ти кажа. Ако те хване страх, не бягай. — Тя насочи към него пръст, за да подчертае значението на последното. — Това е много важно, разбра ли? Не бягай — наблегна отново. — Кажи ми, ако искаш да излезеш и аз ще те изведа.
— Няма да бягам, Джоу — обеща той и изтри в джинсите влажните си от вълнение длани.
— Готов ли си?
Джери се ухили и кимна.
— А-ха.
Тя отвори вратата към клетката и пропусна Джери пред себе си, после затвори. Отиде в средата на арената с лека, уверена крачка.
— Пускай го, Бък! — викна и веднага се чу трополенето на решетката. Мърлин влезе, без да бърза, после скочи върху своя пиедестал. Прозина се широко и чак тогава погледна към Джоу.
— Днес си соло, Мърлин — каза тя и тръгна към него. — Ти ще бъдеш звездата. Ела при мен — нареди на Джери, който стоеше неподвижно, приковал очи в големия звяр. Мърлин му хвърли незаинтересован поглед и зачака. С вдигане на ръка Джоу го накара да приседне на задните лапи. — Да знаеш — каза на младежа зад себе си, — че първото нещо, на което трябва да бъде научен лъва, е да заема мястото си. Публиката дори не го брои за някакъв номер. Седенето на задница — продължи тя и даде знак на Мърлин да свали лапи, — обикновено е следващото и изисква доста повече време. Преди това е необходимо да бъдат заякчени гръбначните мускули на животното. — Джоу пак даде знак и Мърлин отново седна с вдигнати предни лапи, после рязка команда с глас го накара да ги размаха, порейки въздуха, и да изреве. — Великолепен стар артист — каза усмихната тя и го върна в предишното положение. — Съществен момент за всяка команда е да бъде давана от едно и също място и с една и съща интонация. Това изисква търпение и многократно повторение. Сега ще го сваля от пиедестала.
Джоу удари с камшика в земята и Мърлин скочи долу.
— Сега ще го накарам да иде до тази точка на арената, където искам да легне — тя се премести, като се увери, че ученикът й я следва. — Клетката е кръг с диаметър дванадесет метра. Трябва да си представяш наум всеки неин сантиметър. Задължително е да имаш много точна представа на какво разстояние си от решетките във всеки един момент. Стоиш ли прекалено близко или се опреш с гръб в тях, не ти остава никакво пространство за измъкване в случай на затруднение и неприятност. Това е една от най-сериозните грешки, които дресьорът може да допусне. — По даден знак Мърлин легна, после се обърна на хълбок. — Настрани, Мърлин! — каза Джоу рязко и лъвът започна да се търкаля странично. — Често ги наричай по име. Това привлича вниманието им и ги кара да се заслушват в теб. Длъжен си добре да познаваш характера и предпочитанията им, индивидуалните наклонности на всеки от тях.
Тя следваше Мърлин, после му заповяда да спре. Той престана да се търкаля, легна по корем и изрева. Джоу го почеса с дръжката на камшика по главата.
— Обичат да ги галиш, също като котките, но не са домашни питомци. От особена важност е никога да не им се доверяваш напълно и да запомниш, че винаги трябва да налагаш своето господство. Ти ги подчиняваш не чрез бой и крясъци, което е не само жестоко, ами ги прави зли и ненадеждно своенравни, а посредством търпение, уважение и воля. Никога не ги унижавай, те имат право на своята гордост. Трябва да ги прилъжеш, Джери, да ги надхитриш. — Тя вдигна двете си ръце и изправи Мърлин на задните му лапи. После продължи с наставленията: — За тях човекът е неизвестният фактор. Затова предпочитаме да работим с лъвове от джунглата, израснали на свобода, а не родени в клетка. Ари е изключение. Роденият и израснал в пленничество лъв е прекалено свикнал с човека, тъй че се губи нужното въздействие. — Джоу тръгна напред, като държеше ръцете си вдигнати. Мърлин я последва, пристъпвайки на задните лапи. Изправен по този начин, беше висок повече от два метра и значително се възвишаваше над дресьорката си. — Те могат да питаят чувство на привързаност към теб, ала нямат страх и особено почитание. За съжаление това често се случва, когато лъвът е прекарал дълго време с дресьора. Не стават по-покорни и послушни, ако продължително са участвали в представления, а напротив — по-опасни. Непрекъснато те изпитват. Номерът е да ги накараш да те мислят за неприкосновен, да повярват, че си неунищожим.