Тя нареди на Мърлин да свали лапи и той отново раззина широко паст, преди да бъде изпратен върху пиедестала.
— Ако някой от тях ти замахне, това трябва на мига и на място да бъде пресечено, защото те опитват отново и отново, като всеки път се приближават все повече. Обикновено, ако се случи дресьорът да пострада, да бъде наранен в клетката, то е заради негова грешка, която е допуснал. Животните бързо ги усещат и забелязват. Понякога ги подминават, но понякога не. Този тук хубавичко ме е шляпвал по рамото от време на време. Не си вади ноктите, ала винаги съществува възможност да забрави, че само си играе. Някакви въпроси?
— Хиляди — отговори Джери и изтри уста с опакото на ръката си. — Просто в момента не ми хрумва някой конкретно.
Джоу се подсмихна и пак почеса Мърлин по главата, когато той изрева.
— Ще се появят по-късно. Трудно е от самото начало да усвоиш всичко, но ще си го припомниш после, като се отпуснеш. Така, знаеш командите. Накарай го да седне и да вдигне предните лапи.
— Аз ли?
Тя се отмести и остави своя ученик в полезрението на Мърлин.
— Можеш да се страхуваш колкото си искаш — каза небрежно. — Само не го показвай и внимавай да не проличи в гласа ти. Наблюдавай очите му.
Джери изтри длан в джинсите си, после я вдигна, както бе виждал Джоу да го прави стотици пъти.
— Горе! — заповяда на лъва със задоволително твърд глас.
Мърлин го изучава известно време, после погледна към Джоу. Този, казваха ясно очите му, е новак и не заслужава вниманието ми. Тя се постара лицето й да остане безизразно.
— Изпробва те — обясни на Джери. — Той е стара пушка и малко по-трудно се поддава на залъгване. Бъди строг и го назови този път по име.
Джери си пое дъх и повтори командата с ръка.
— Мърлин, горе!
Мърлин върна поглед върху него и го измери преценяващо с кехлибарените си очи.
— Пак — каза Джоу и го чу да преглъща шумно. — Внеси малко повече властност в гласа си. Той те мисли за балама.
— Мърлин! Горе! — повтори Джери, достатъчно подразнен от определението на Джоу, за да прозвучи този път действително непреклонно.
Макар и с видима неохота, Мърлин се подчини.
— Направи го — прошепна Джери и изпусна дълга накъсана въздишка. — Наистина го направи.
— Много добре — похвали го Джоу, доволна и от двамата — лъва и ученика си. — Сега да седне.
Щом и това бе изпълнено, тя накара Джери да свали Мърлин от мястото му върху пиедестала.
— Дръж — подаде му камшика. — Използвай дръжката, за да го чешеш по главата. Най-много обича зад ухото.
Почувства лекото треперене на ръката му, когато пое от нея камшика. Той обаче го стисна здраво, изплющя във въздуха, а Мърлин скочи долу, примижа и нададе гръмък рев.
Тъй като бе изпълнил всичко отлично, Джоу му позволи волността да се потърка в краката й, преди да викне на Бък да го изведе. Издрънчаването на решетката беше сигнал за лъва да се насочи към изхода и звярът, точно като артист, го направи бавно, с достойно вдигната глава.
— Справи се много добре — обърна се Джоу към младежа, щом останаха сами в клетката.
— Беше страхотно! — Джери й върна камшика. Дръжката му бе влажна от пот. — Просто страхотно. Кога може пак да опитам?
Тя се усмихна и го потупа по рамото.
— Скоро — обеща. — Само помни това, което ти казах, и ела при мен, когато се сетиш за всички онези въпроси.