Изглеждаше толкова доволен от своята слабост, че отново се засмя. Колко лесно би било, помисли си, ако и аз можех така леко да гледам на любовта.
— Ами ако не искам да правя нищо такова. Ако нито умея, нито желая да се преструвам. Ако не желая да унижавам и ако човекът е… Ами ако между нас нищо в може да се получи. Тогава какво?
— Прекалено много „ако“ станаха — забеляза Пийт и размаха несъгласно пръст. — Аз обаче имам да добавя още едно. Ами ако нямаш достатъчно ум, щом като не вярваш, че ще успееш, преди още да си подхванала играта?
— Някои хора не ги бива в игричките — отвърна тихо Джоу. — Особено когато те са им непознати и непривични. Преструвката е трудно и мъчително нещо.
— Много важно! — заяви Пийт и разпери ръце. — Да спечелиш е най-добре, но да играеш също е хубаво. Целият живот е игра, Джоу. Това ти е известно. И правилата непрекъснато се променят. А ти имаш кураж — каза и сложи загрубялата си, твърда длан върху рамото й. — Повече кураж и дързост от всички, които познавам. Имаш и ум в главата, неоспорим ум. А сега ми кажи, че въпреки всичко това те е страх да опиташ?
Тя го погледна в очите и разбра, че увъртанията й не минаваха. И не вършеха работа.
— Старая се да поемам само пресметнати рискове, Пийт. Познавам си периметъра на действие, зная ходовете и хватките. И знам точно какво ще се случи, ако допусна грешка. Рискувам да бъде разкъсано тялото ми, а не душата. Никога не съм репетирала нещо подобно и да се впусна без всякаква подготовка, мисля, че е самоубийство.
— А пък аз мисля, че трябва да имаш вяра в Джоу Уайлдър — възрази Пийт и я потупа по бузата.
— Здрасти, Джоу!
Тя вдигна поглед и видя Роуз, която се приближаваше към тях. Носеше прилепнали джинси, кокетна бяла блузка и триметрова боа върху раменете си.
— Здравей, Роуз — отвърна Джоу и подаде на Пийт пръта за хранене. — На разходка ли си извела Бейби?
— Има нужда от малко въздух — потупа Роуз товара си. — Струва ми се, че тази сутрин й прилоша от возенето. Не ти ли изглежда малко изнемощяла?
Джоу сведе поглед към блестящата, пъстра кожа, взря се в малките черни очички на змията, която Роуз бе протегнала за преглед.
— Няма такова нещо — отсъди.
— Какво пък — пусна Роуз главата на влечугото, — денят е топъл и ще взема да я изкъпя. Това може да я ободри.
Джоу забеляза, че девойката шари с поглед наоколо.
— Джейми ли търсиш?
— Пфу! — отметна къдрици Роуз. — Не си губя времето с тоя. — Тя погали втората половина от туловището на боата. — Безразличен ми е.
— Ето още един начин — вметна Пийт и сръчка Джоу с лакът. — Забравих да ти го спомена. Бомба е. Действа безотказно.
Роуз се намръщи неразбиращо насреща му, после към Джоу.
— Какви ги дрънка?
Джоу се засмя и седна върху варела с вода.
— Сто и един начина да хванеш на въдицата мъж — отвърна и с наслада подложи лице на слънцето. — Направил е проучване върху въпроса от мъжка гледна точка.
— Виж ти! — отправи му Роуз най-надменния си поглед. После добави уж нехайно: — Смяташ, че като съм по-различна, това ще възбуди интереса му?
— Безотказно — повтори Пийт и си намести шапката. — Така той се обърква и започва да мисли за теб. Терзае се и се чуди защо не го забелязваш.
Роуз се позамисли.
— Върши ли работа?
— Има успех в средно осемдесет и седем процента от случите — увери я Пийт и дружелюбно потупа Бейби. Тикна палец към клетката и намигна на Джоу. — Тази красива дама тук седи и гледа втренчено в пространството, сякаш умът й е зает с безброй важни неща. Младежът в съседната клетка прави всичко, едва ли не челна стойка, за да привлече вниманието й. А тя си седи и се преструва, че дори и не подозира за съществуването му. После, след като го е накарала да си блъска главата в решетките, премигва с жълтите си очи и казва: „О, на мен ли говориш?“ — Пийт се ухили и разкърши рамене. — Тогава край, братко, той е уловен, също като риба на въдица.
Роуз се усмихна, представила си как Джейми се полюшва на собствената й кукичка.
— Може в крайна сметка и да не пъхна Бейби в караваната на Кармен — измърмори. — О, вижте, идват Дафи и собственикът. — С присъщото си кокетство Роуз неволно вдигна ръка и разбухна косите си. — Ей Богу, ама той наистина е хубав мъж! Нали, Джоу?
Джоу вече бе приковала очи в Кийн. Сякаш нямаше сили да ги откъсне. Стисна краищата на варела и сама се предупреди да не става глупачка.