Извън цирковия купол се бяха смесили артисти, работници, шляещи се зяпачи. Разказваха се вицове, обсъждаше се изпълнението на номерата, подмятаха се забележки, правеха се заключения. Постепенно се разотиваха, сами, по двойки или на групички. Някои щяха да се преоблекат и да се върнат, за да помогнат при разтурването на палатките, други щяха да спят или преживяват изпълнението си. Твърде възбудена, за да заспи, Джоу смяташе да се включи в прибирането на Голямата шатра.
Запали настолна лампа, щом влезе в караваната, и разсеяно взе да разплита косата си на път за миниатюрната баня. С привична сръчност махна обилния сценичен грим. Почистени от прекалено екзотичното очертания, зелените й очи останаха обрамчени само от гъстите ресници на миглите. Неподправен, естествено нежнорозов тен отново красеше страните й, а небоядисаните устни изглеждаха удивително беззащитни. Свикнала с тази промяна, Джоу не виждаше резкия контраст между Джоувилет — звероукротителката и дребната, някак крехка като на девойка фигура, все още облечена в блестящия златистобял костюм. Без грим и със скромно висящата плитка, вече почти я нямаше очевидно ярката, знойна и дива циганска външност. Загатваше се в движенията й, ала лишеното от всичко изкуствено лице, беше едновременно изящно и младежко, колкото невинно, толкова и пламенно. Джоу обаче не забелязваше всичко това. Посегна към ципа отпред на гащеризона, но преди да го свали, на вратата се почука.
— Влез! — извика тя, отметна плитката на гърба си и тръгна нататък. Стъписа се, когато на прага се появи Кийн.
— Никой ли не ти е казвал първо да питаш кой е? — той затвори вратата след себе си и с небрежен жест пусна резето. — Може и да не трябва да се залостваш от хората в цирка — продължи невъзмутимо, докато Джоу стоеше вкаменена, — ала наоколо още се мотаят стотина любопитни от местните.
— Мога да се справя с някой местен любознайник — сопна се тя. Наставническият му тон беше вбесяващ. — Никога не се заключвам.
В гласа й звучеше скованост и раздразнение, но Кийн изобщо не им обърна внимание.
— Донесох ти нещо от Чикаго.
Изречени не само непринудено, ала и така неочаквани, думите му направиха яда й неуместен. Едва сега забеляза малкото пакетче, което носеше.
— Какво е това? — попита.
Той се приближи усмихнат.
— Не е нещо, което хапе — каза шеговито и протегна ръка.
Джоу го изгледа предпазливо, после отново сведе очи към пакетчето.
— Не ми е рожден ден — промърмори.
— Нито пък е Коледа — отбеляза с право Кийн. Спокойното търпение в гласа му я накара отново да прикове поглед в очите му. Той като че ли бе разбра колебанието й да приема подаръци.
— Благодаря — рече тя официално и взе пакета.
— Моля — отвърна Кийн със същия тон.
След разменените учтивости Джоу демонстративно разкъса хартията.
— Ах, Данте! — възкликна, припряно махна останалата част от опаковката и я хвърли на масата.
С благоговение прокара ръка по черната кожена подвързия. Долови характерната приятна миризма. Средствата й, отделяни за книги, щяха да стигнат само за един том годишно, ако си купуваше такива красиви издания. Отвори я бавно, сякаш да удължи удоволствието. Листата бяха плътни, искрящо бели. Текстът беше на италиански. Пробяга с поглед първата страница и думите гладко достигнаха до съзнанието й.
— Хубава е — прошепна.
Чувстваше се победена. Вдигна очи да му благодари отново и видя, че я гледа с усмивка. Внезапно я обзе плаха стеснителност, нещо, което рядко й се случваше да изпитва, свикнала цял живот да бъде пред тълпи от хора. Това й бе създало една естествена увереност в почти всякаква ситуация. Сега по бузите й плъзна руменина, а в главата й безразборно подскачаха думи, които не можеше да подреди.
— Радвам се, че ти харесва — прокара той леко пръст по бузата й. — Винаги ли се изчервяваш така, когато никой ти подарява нещо?
Затруднена какво да отвърне, тя отклони въпроса.
— Много мило от твоя страна, че си се сетил за мен.
— Стана от само себе си — рече Кийн, а Джоу сведе ресници.
— Не зная какво да кажа.
Сигурно би била в състояние да го погледне с присъщата си непристорена прямота, но той отново бе успял да я развълнува. Беше докоснал душата й. И сега, както всеки друг път в негово присъствие, се чувстваше неспособна да се справи с усещанията си.