— Вече го каза — Кийн взе книгата от ръцете й и запрелиства страниците. — Не мога да прочета и дума, естествено. Направо ти завиждам.
Преди тя да успее да се начуди как личност като Кийн Прескот може да й завижда за каквото и да било, той я погледна отново и се усмихна.
— Имаш ли кафе? — попита и остави книгата на масата.
— Кафе?
— Да, кафе. Нали знаеш, отглеждат го в големи количества в Бразилия.
Джоу го погледна нещастно.
— Нямам готово. Бих ти направила, ала трябва се преоблека, за да отида и помогна при събиране и палатките. В кухнята още сервират.
Кийн повдигна вежда.
— Не мислиш ли, че след като замести Бо Пийп, излезе с лъвовете и изпълни номера с пеперудите, вече ти е достатъчно за тази вечер? Между другото, ти беше една много привлекателна пеперудка.
— Благодаря, но…
— Да направим така — прекъсна я меко той и хвана края на плитката й. — За днес си приключила. Кафето ще приготвя аз, стига да ми кажеш къде е.
Макар да въздъхна нервно, тя беше по-скоро възбудена, отколкото подразнена. Едно кафе, реши, бе най-малкото, което можеше да направи, след като й бе донесъл такъв прекрасен подарък.
— Аз ще го приготвя — каза. — Ала навярно ще съжаляваш, че не си си взел от кухнята.
С тази съмнителна покана Джоу се отправи към бокса. Не го чу, но знаеше, че Кийн бе тръгнал след нея. За първи път си даде сметка колко малка бе кухничката.
Постави чайник върху едно от двете колела на печката и го включи. Беше лесно да стои с гръб към него, докато вземаше чаши от шкафчето. Съзнаваше, че ако се обърне в това тясно пространство, ще се озове в ръцете му.
— Цялото представление ли гледа? — попита го с непринуден, разговорен тон и извади бурканче с нес кафе.
— Дафи ме хвана да се занимавам с реквизита — отговори той. — Изглежда е решил да ме направи общополезен.
Развеселена, тя се усмихна и полуизвърна. Тутакси проумя погрешния си ход. Лицето му се оказа на сантиметри от нейното, а в очите можа да прочете мислите му. Желаеше я и възнамеряваше да я има. Не успя се премести, когато Кийн я хвана за раменете и обърка напълно. Джоу усети, че бе опряла с гръб решетките.
Той бавно започна да разплита косата й, докато не е разпиля свободно.
— Изпитвам желание да направя това още от първи и път, когато те видях — гласът му бе тих и нежен. — Човек може да се загуби в косите ти. — Напълни шепа със спускащия се по раменете й водопад. Жестът сякаш подсили думите му. — На слънцето блести с червеникав оттенък, ала в тъмното е като самата нощ.
Хрумна й, че всеки път, щом се озовеше близо до него, й ставаше все по-невъзможно да му се противопостави. Все повече се губеше в очите му, все повече я примамваше силата му. Устните й вече тръпнеха от спомена за целувката, от копнежа за нова. Зад тях чайникът започна да пищи припряно.
— Водата… — успя да промълви тя и опита да се измъкне покрай него.
С ръка в косата й Кийн я задържа, а с другата изключи котлона. Пищенето продължи сърдито, после замри. Звукът отекваше в ушите й.
— Искаш ли кафе? — промърмори той, а пръсни, му докоснаха шията й.
Джоу закова поглед в лицето му. Очите й бяха огромни и прями, неговите спокойни и търсещи.
— Не — отрони тя.
Нищо друго не искаше в момента, освен да му принадлежи. Кийн я галеше по шията, пръстите му се спряха върху пулсиращата жилка. Сърцето й биеше лудо.
— Трепериш — беше я притиснал по-близо и чувстваше как тялото й се тресе леко. — От страх ли? — попита и докосна с пръст устните й. — Или от страст?
— И двете — отвърна Джоу с надебелял от вълнен и глас. Ахна неволно, когато той сложи длан на сърцето й. Неистовите му удари се усилиха. — Ти… — млъкна за миг, защото бе останала без дъх и гласът й се задави. Ще ме любиш ли? — едва успя да довърши.
Очите му потъмняха ли, запита се трескаво. Или така ми се е сторило?
— Красивата Джоувилет… — прошепна Кийн и сведе глава. — Никакви преструвки, никакво увъртане… Неустоимо.
Устните му бяха алчни, а нейните отвърнаха без всяка предпазливост. Ако да го обича бе лудост, както подсказваше сърцето й, то би ли могло любенето с него да я отнесе отвъд пределите на лудостта? Безразсъдно, потопена в усещания, тя остави сърцето й да направлява разума. Когато разтвори устни под напора на неговите, то не беше в знак на покорство, а израз на желанието й, силно и взаимно.
Целувката му стана по-нежна. Задържа я да трепти на границата на страстта. Закачлива, обещаваща, после отзивчива и отвръщаща на нарастващото й желание. Пръстите му напипаха вдигнатия догоре цип и бавно го смъкнаха надолу. Кожата й бе гореща на допир и от гърлото му се изтръгна сладостен стон, когато гърдите й напълниха шепите му. Наслаждаваше им се, без да бърза, сякаш се стараеше да запомни всяка извивка и заобленост. Джоу вече не трепереше, тялото й стана гъвкаво и податливо, с готовност откликна на ласката.