По-добре е да не знам, каза си сурово. По-добре само да помня, че е бил добър и мил с мен, когато имах нужда от него, и че нямам право да предявявам някакви искания. Лятото не е вечно. Може и никога повече да не го видя, когато то свърши. Ала поне ще ми останат приятните мигове, в които бяхме заедно.
Думите кухо отекнаха в сърцето й.
Девета глава
Четвърти юли бе трескав ден, запълнен от край до край. Започна с отпътуване преди разсъмване, пристигане на новото място и опъване на палатките. Следваше улично шествие, после две представления — дневно и вечерно. Ала празникът си беше празник. Слоновете носеха червени, бели и сини помпони върху масивните си глави. Вечерното представление щеше да започне час по-рано, заради допълнителната атракция с фойерверките. По традиция циркът на Прескот уреждаше прекарването на празника в едно и също малко градче в Тенеси. За разрешителното и нужните документи се бяха погрижили предварително, а фойерверките и необходимите съоръжения бяха изпратени по-отрано, за да се приберат на склад. Процедурата беше една и съща от години, а вечерта — най-доходната през сезона. Въпреки празничното намаление на цените.
През целия ден Джоу действаше с решителна жизнерадост. Не позволяваше мисли за Кийн и настъпилото между тях отчуждение да развали един от най-хубавите дни през годината. Беше решила, че размишленията с нищо няма да променят нещата. Настроението на тълпата й помагаше да поддържа духа си бодър. Между двете представления настъпи неизбежното временно отпускане и затишие. Някои от артистите седяха извън фургоните си, бъбреха или се наслаждаваха на слънцето. Други бяха решили да се поупражнят още малко или отработваха някои нови трикове. Свободните общи работници къпеха слоновете, предизвиквайки мини наводнения в оградените площадки.
Джоу весело съзерцаваше водната баня. Така и не й омръзна този забавен момент от цирковия живот, особено ако между работниците се озовеше някой неопитен новак. Неизменно Меги или някой от другите слонове — ветерани поливаше новаците с пълен хобот вода, за да ги подтикне към действие. Джоу беше наясно, че по-старите работници окуражаваха животните в това им занимание, макар да си придаваха забележително невинен вид.
Тя забеляза Дафи, остави слонската баня и се упъти нататък. Видя, че бе погълнат от разговор с някакъв явно местен човек от града. Беше нисък като Дафи, но по-едър, с телосложение, което бе чула Франк веднъж да нарича „благополучно“. Коремът му започваше високо и се издуваше като буре до под кръста. Беше червендалест, с воднисто белезникави очи, силно присвити срещу слънцето. Беше срещала този тип хора. Чудеше се какво ли се опитва да продаде и колко му иска. По това как Дафи пухтеше сърдито, реши, че иска доста.
— Казвам ти, Карлсън, вече платихме за склада. Имам подписана разписка. Освен това плащаме петнадесет за доставката, а не двадесет.
Карлсън пушеше къса цигара без филтър. Пусна угарката на земята.
— Платил си на Майърс, не на мен. Аз купих помещението преди месец и половина — той повдигна широките си рамене. — Не е мой проблемът, че си платил предварително.
Джоу се огледа и видя Кийн, който идваше насам заедно с Пийт. Пийт оживено говореше нещо, а Кийн кимаше. Видя как вдигна глава и хвърли на Карлсън познатия й бърз, преценяващ поглед. Разбра, че на шишкото вече му бе скроена шапката. Кийн улови погледа й, усмихна се и поздрави мимоходом:
— Здравей, Джоу.
Без да се притеснява от любопитството си, тя тръгна редом с него.
— Какво става?
— Ами сега ще разберем — каза той. Спряха пред двамата спорещи мъже. — Господа — обърна се непринудено към тях Кийн, — някакъв проблем ли има?
— Този тип — посочи презрително с пръст Дафи в лицето на Карлсън, — иска от нас да плащаме два пъти за съхранението на фойерверките. Освен това иска за докарването двадесет долара, когато сме се разбрали за петнадесет.
— Майърс се е съгласил за петнадесет — заяви Карлсън. — Аз не съм се разбирал за нищо. Ако си искате фойерверките, първо си платете за тях… В брой — добави и хвърли на Кийн бегъл поглед. — Кой е този?
Дафи се напуши от възмущение, ала Кийн сложи успокояващо ръка на рамото му.
— Името ми е Прескот — каза невъзмутимо. — Навярно ще пожелаете да ме осведомите за какво става въпрос?
— Прескот, а?
Карлсън поглаждаше двойната си брадичка и го измерваше с поглед. Младостта и вежливото държание, на отсрещния го накараха да се смята близо до успеха.