— Е, така вече става — рече добродушно и протегна ръка. Кийн я пое без колебание. — Джим Карлсън — представи се мъжът и раздруса енергично ръката му.
— Хубав цирк имате тук, Прескот. Ние с жената го гледаме всяка година. Та така — подхвана той и придърпа нагоре колана си. — Като ви гледам и вас, също сте бизнесмен, съм сигурен, че ще оправим нещата. Проблемът, значи, е, че вашите фойерверки са пазят в моя склад. Та понеже и аз трябва да си изкарвам хляба, те не могат да стоят там безплатно. Купих мястото от Майърс преди месец и половина. Не отговарям за сделка, която сте направили с него, нали тъй? — Карлсън разтегли устни в усмивка, доволен, че Кийн го слушаше толкова учтиво. — Колкото до превоза им, ами… — той разтвори безпомощно ръце и потупа Кийн по рамото. — Знаеш цените на горивото, напоследък, синко. Но това ще го уредим после, след като оправим другия малък проблем.
Кийн кимна в знак на съгласие.
— Звучи разумно — не обърна внимание на недоволното сумтене и пухтене на Дафи. — Изглежда вие наистина имате проблем, господин Карлсън.
— Аз нямам проблем — отвърна Карлсън. Усмивката му започна да се смалява. — Проблемът е ваш, освен ако не си искате фойерверките.
— А, фойерверките ще си ги получим, господин Карлсън — усмихна се на свой ред Кийн. На Джоу това й се стори по-скоро като озъбване, отколкото като израз на дружелюбност. — Съгласно параграф трети, член пети от Правилника за дребния бизнес, наемодателят е законно обвързан с всички контракти, договорености, споразумения, залози и ипотеки, направени от предишния наемодател за времето, докато всички гореспоменати контракти, договорености, споразумения, залози и ипотеки не изтекат или не бъдат прехвърлени.
— Какво, по… — започна Карлсън вече без всякаква усмивка, ала Кийн продължи безцеремонно.
— Разбира се, няма да доведем нещата до съд при положение, че си получим стоката. Това, обаче, не решава вашия проблем.
— Моят проблем ли? — изфуча Карлсън, а Джоу беше зяпнала от нескрито възхищение. — Аз нямам никакъв проблем. Ако мислите…
— О, не, господин Карлсън, имате, макар да съм убеден, че нарушаването на закона от ваша страна не е било умишлено.
— Нарушаване на закона? — повтори Карлсън слисано и изтри длани в панталоните си.
— Съхраняване на експлозивни материали без разрешително — поясни Кийн. — Освен ако, разбира се, сте си извадили такова след покупката на складовото помещение.
— Ами, не, аз такова…
— Точно от това се опасявах — сбърчи съчувствено вежди Кийн. — Видите ли, в параграф шести от раздел пети на Правилника за дребния бизнес се казва, че всички лицензи, разрешения, удостоверения и пълномощни не подлежат на преотстъпване и прехвърляне. Правото на лицензи, разрешения, удостоверения и прочие се издава след писмена молба от настоящия собственик. Нотариално заверена, естествено. — Кийн изчака малко, за да позволи на Карлсън да схване казаното. — Ако не греша — продължи спокойно, — санкциите са доста тежки в този щат. Разбира се, присъдите зависят от…
— Присъдите? — Карлсън пребледня и взе да попива врата си с носна кърпа.
— Вижте, ето какво ще ви посъветвам — усмихна се с разбиране Кийн. — Докарвате фойерверките тук и по този начин ги махате от ваша територия. Няма защо да привличаме закона за такова нещо. Едно недоглеждане е, в крайна сметка. И двамата сме бизнесмени, нали така? — Твърде притеснен, за да забележи иронията, Карлсън кимна. — Бяха петнадесет за доставката, нали? — Карлсън пъхна носната кърпа обратно в джоба си и без колебание кимна отново. — Чудесно. Ще ви платя при получаването. Радвам се, че можах да ви помогна.
Отдъхнал си, Карлсън се отправи към пикапа. Джоу успя да запази сериозен израз, докато той запали и потегли извън лагера. Пийт и Дафи едновременно заквичаха в неудържим кикот. Тупаха се по коленете и се превиваха от смях.
— Всичко това вярно ли е? — попита тя и дръпна Кийн за ръкава.
— Кое да е вярно? — наблюдаваше той с леко повдигната вежда врявата, която го заобикаляше.
— Параграф трети от раздел пети на Правилника за малкия бизнес — цитира Джоу.
— Никога не съм го чувал — отвърна благо Кийн, с което хвърли Пийт в нов истеричен пристъп.
— Измислил си го — удиви се тя. — Съчинил си всичко!
— Така излиза — не оспори той.
— Най-гладкото хързулване, което съм виждал от години — изтъкна Дафи и шляпна бащински Кийн зад врата. — Синко, готов си да влезеш в бизнеса.
— Аз съм си вътре — засмя се Кийн.
— Точно адвокат ни е бил нужен винаги — вметна Пийт и бутна шапката си още по-назад върху тила. — Знам къде отиваме довечера. Отбийте се в кухненската палатка след представлението, шефе. Ще се играе покер. Хайде, Дафи, трябва да разправим всичко това на Бък.