— Ще ми ги осребрите по-късно — заяви и го целуна звучно по устата. — Само да не играеш с тях!
Дафи се навъси насреща й.
— Не се ли оттегляш много рано?
— Винаги си ми казвал да напускам насред разгара на страстите — отвърна му с усмивка, после помаха с ръка и се изниза през вратата.
— Тази Джоу — рече Раул, докато разбъркваше тестето. — Каква умна сладурка.
— Сладурана — поправи го Пийт и отвори ново пакетче с дъвки. Забеляза, че Кийн бе преместил поглед към затворената след нея врата. — А също и хубавица — допълни. — Не смятате ли, шефе? — попита, когато очите на Кийн бавно се върнаха и спряха върху него.
Кийн събра на купчина раздадените му карти.
— Джоу е прелестна.
— Като майка си — подметна Бък, загледан смръщено в картите си. — Тя беше красавица, нали Дафи?
Дафи изсумтя в знак на съгласие. Чудеше се защо късметът отказва да му се усмихне тази вечер.
— Винаги съм мислил, че е истинско наказание, да умре по този начин. Както и Уайлдър — добави Бък и поклати глава.
— При пожар, нали? — попита Кийн, взе раздадените му карти от масата и ги разтвори в ръката си.
— От електроинсталацията — кимна Бък и надигна бирата. — Късо съединение във фургона. Каква загуба само! Ако не са били заспали, щяха сигурно и досега да са живи и здрави. Фургонът вече беше в пламъци, докато се вдигна тревога. Просто нямаше как да се стигне до тях. Джоу спеше в другия край и за малко да изпуснем и нея. Франк разби прозореца и я измъкна. Горкото дребосъче! Беше се вкопчила в оная стара кукла, сякаш бе единственото й останало нещо. Не помня вече колко дълго я пази след това. Спомняш ли си, Дафи? — Той хвърли поглед на картите си и отвори играта с два бели чипа. — Беше само с една ръка — продължи да разказва, а Дафи изсумтя отново и остави картите. — Ала Франк имаше подход към момичето, умееше да се справя с нея.
— По-скоро тя се справяше с него — промърмори Дафи.
Раул качи с още пет и Кийн се отказа.
— За мен не раздавай следващия път — каза, стана и се отправи към вратата.
Джейми седна на неговия стол, а един от братята Грибалти зае празното място на Джоу. Джейми вдигна любопитство оставените от Кийн карти. Бяха пет поредни до вале. Той се навъси замислено с поглед в хлопналата се врата.
Джоу се разхождаше навън в топлата нощ. Небето бе обсипано със звезди и тя отново си представи колко красиви бяха фойерверките тази вечер, когато политаха високо и се смесваха със звездите, взривяващи се в многоцветни искрящи светлини. Макар вече да се предусещаше зараждането на новия ден, Джоу продължаваше да чувства магията на нощта, която витаеше във въздуха. Не й се прибираше, пък и още съвсем не й се спеше, затова се отправи към Голямата шатра.
— Здравей, красавице.
Тя присви очи и се взря в тъмнината. Едва различи някакъв силует.
— О, Боб, ти ли си? — позна бързо новака. Спря и се усмихна. — Отскоро си при нас, нали?
Той се приближи.
— Три седмици съм тук.
Беше млад, някъде около нейната възраст, реши Джоу. Набит и едър, с остри черти на лицето. Точно него беше гледала тази сутрин как Меги го обля с душ от хобота си.
Тя пъхна ръце в джобовете на късите си панталони и продължи да се усмихва. Мъжът, изглежда, си мислеше, че този срок го прави ветеран.
— Как ти се струва работата със слоновете?
— Бива. Харесва ми да вдигаме шатрата.
Джоу го разбираше.
— На мен също. Там играят карти — махна с ръка към кухненската палатка. — Можеш да отидеш, ако искаш.
— С теб ми е по-хубаво.
Той пристъпи по-близо и я лъхна миризма на бира. Празнува, помисли си тя.
— Добре, че утре е понеделник — каза. — Никой от нас няма да е във форма за каквато и да било работа. А ти май трябва да си лягаш. Или да пийнеш кафе.
— Хайде да идем в твоя фургон — залитна леко Боб и я хвана за ръката.
— Не. Отиваме в кухнята — каза Джоу твърдо и тръгна нататък.
Опитите му да я сваля не я безпокояха. Стояха недалеч от кухненската палатка и ако извикаше, десетина мъжаги щяха да му налетят. Но тя тъкмо това се стараеше да избегне.
— Искам да съм с теб — не млъкваше той, като заваляше думите и я задърпа в обратна посока. — Толкова си хубава в клетката с ония лъвове. — Обви ръце около нея, ала Джоу усети, че бе по-скоро, за да запази равновесие. — Ще ми се някоя красавица от време на време.
— Ще нахраня с теб лъвовете си, ако не ме пуснеш — закани се тя.
— Бас държа, че си като дива котка — изфъфли Боб и се наведе, протегнал напред устни.
Въпреки че търпението й се изчерпваше, Джоу изтърпя целувката, която попадна някъде край ухото й. Ръцете му обаче се нацелиха по-добре и я сграбчиха за стегнатото обло дупе. Тя кипна и го блъсна силно, но той вече бе намерил опора в нея. С бързо движение Джоу замахна и го удари с юмрук в челюстта. С тих вик на изненада Боб рухна тежко на земята.