— Как можеш да питаш подобно нещо? Разбира се, че да! Не съм нито мъртъв, нито престарял и немощен!
Тя дойде още по-близо.
— Тогава, щом аз те желая и ти ме желаеш, защо да не бъдем любовници?
Той изруга невъздържано и я сграбчи за раменете.
— Да не мислиш, че мога да те имам за една зима и после безгрижно да те оставя да си тръгнеш? Смяташ ли, че мога да се откъсна от теб в началото на сезона и най-спокойно да гледам как си отиваш от живота ми? — при всеки въпрос Кийн силно я раздрусваше, като не й даваше възможност да му отговори и я оставяше без дъх. — Ти ме влудяваш!
Внезапно я привлече до себе си. Устата му я жулеше, ръцете му я притискаха, пръстите се впиваха в плътта й. Главата й се замая от вълнение, болка и захлас. Струваше й се, че от векове не бе усещала вкуса на устните му. Той със стон се откъсна от нея. Извърна се и се отдалечи, а тя самата бавно идваше на себе си, докато стаята около нея се въртеше шеметно.
— Какво да направя, за да се отърва от теб?!
Думите бяха изречени с нисък, сподавен от гняв глас. Джоу издиша шумно.
— Не мисля, че да ме целуваш по този начин е добро начало.
— Това ми е ясно — промърмори Кийн. Повдигна рязко рамене. — Полагах усилия да го избегна още с отварянето на вратата.
Тя отиде до него и мълчешком постави ръка на гърдите му.
— Целият си напрегнат — каза и го погали кротко. — Извинявай, ако съм подходила неправилно. Мислех, че да ти го кажа направо е по-добре, вместо да те прелъстявам. Не смятам, че ме бива много в това.
Той издаде някакъв среден звук между прихване и сумтене.
— Джоувилет… — рече, преди да се обърне и да я вземе в прегръдката си. — Как да ти устоя? Колко пъти да си тръгвам, докато се освободя от теб? Дори само мисълта за теб ме подлудява!
— Кийн… — тя въздъхна и затвори очи. — От толкова време жадувам да ме прегърнеш. Искам да ти принадлежа, дори съвсем за малко.
— Не — дръпна се той леко и повдигна с показалец брадичката й. — Нима не разбираш, че веднъж е прекалено много, а цял живот не е достатъчно? Обичам те твърде силно, за да те оставя да си идеш, и достатъчно, за да зная, че съм длъжен да го направя. — Смайването я лиши от дар слово. Само го гледаше втренчено, а Кийн продължи: — Беше различно, когато не знаех, когато си мислех, че съм… Как го каза ти? Омаян — изкриви леко устни в усмивка при това определение. — Бях сигурен, че ако се любя с теб, ще мога да те пропъдя от ума си. Но после, в нощта, когато Ари умря, те държах в ръцете си, докато ти спеше, и разбрах, че те обичам, че съм влюбен в теб от самото начало.
— Ала ти… — Джоу тръсна глава, сякаш да я проясни. — Ти нищо не ми каза, беше толкова сдържан и отчужден.
— Не можех да те докосна, без да те пожелая — той я притисна пак и зарови за миг лице в косата й. — Но и не можех да стоя далеч от теб. Давах си обаче сметка, че ако искам да те имам, истински да те имам, един от нас ще трябва да изостави това, което прави, да се откаже от себе си. Питах се дали аз ще мога да го сторя, да оставя правото — единственото нещо, с което наистина някога съм искал да се занимавам. Разбрах, че повече искам теб.
— О, Кийн… — сведе тя глава.
Той неочаквано я отдръпна от себе си. Отиде до прозореца и се загледа навън. Снегът се стелеше като пелена.
— После обаче осъзнах, че и това няма да свърши работа. Всеки път, когато влизаше в клетката, аз влизах в ада. Мислех, че може би с времето ще свикна, ала ставаше само по-лошо. Опитвах да се махна, идвах си тук, но така и не можех да се отърся от теб. Продължавах отново да се връщам. В деня, в който ти пострада… — Кийн замълча и Джоу го чу как си пое шумно дъх. Когато продължи да говори, гласът му беше дрезгав: — Видях те да заставаш пред момчето, за да поемеш удара върху себе си. Не мога да ти опиша какво почувствах в онзи момент, нямам думи. Единственото, което помня, бе, че исках да се добера до теб. Не знам дали Пийт ти е казал, че го проснах на земята, преди Бък на свой ред да ме докопа и повали. Той го понесе много добре, като се замисля. След това трябваше… Само да стоя там и да гледам как звярът те дебне. Никога преди не съм изпитвал подобен страх. Страх, който те изпразва целия — телом и духом. — Кийн потъна в мълчание. — Когато всичко свърши — продължи след известно време, — влязох при теб. Беше бяла като платно. Държах те в ръцете си и гледах как кръвта ти тече. — Той изруга под нос и отново замълча. После тръсна глава. — Исках да подпаля това място, да удуша проклетите лъвовете с голи ръце. Каквото и да е, само да те да махна оттам! Исках да те прегърна, но не можех да преодолея страха и безумната ярост, че съм бил безпомощен. Ръцете ми още трепереха, когато ти започна да мислиш как пак да влезеш в проклетата клетка. Искаше ми се да те убия и с това да се свърши.