Кийн бавно се обърна и се върна при нея.
— Седмици след това картината още беше пред очите ми. Не можех да ги затворя, без отново да преживея всичко. Мога точно да ти покажа къде са белезите — той прокара пръст по ръката й там, където ноктите на лъва бяха разкъсали кожата. — Нямам сили да гледам как влизаш в клетката, Джоу — вдигна пак ръка и я погали по косата. — Ако сега ти позволя да останеш при мен, няма да съм в състояние да те пусна да се върнеш повече към предишния си живот. А не мога да искам от теб това.
— Ще ми се да го направиш — тя стоеше със сериозен израз в очите. — Много би ми се искало.
— Джоу… — Кийн поклати глава и се извърна. — Зная какво означава циркът за теб.
— Не повече, отколкото твоята професия за теб, предполагам — рече тя живо. — А нали сам каза, че си бил готов да я изоставиш.
— Да, но…
— Е, добре тогава — отметна коса Джоу. — Щом ти не се каниш да ме попиташ, ще те попитам аз. Би ли се оженил за мен?
Той се обърна и я изгледа намръщено.
— Джоу, не можеш…
— Разбира се, че мога. Сега сме в двадесети век. Щом искам да те попитам дали ще се ожениш за мен, значи ще го направя — заяви тя. — И го направих.
— Джоу, аз не…
— „Да“ или „не“, адвокате. Въпросът не е лесен — тя пристъпи напред, докато не застанаха лице в лице. — Обичам те, искам да се омъжа за теб и да имам много деца. Съгласен ли си?
Кийн отвори уста и я затвори. Усмихна се странно сложи ръце на раменете й.
— Доста е неочаквано.
Обзе я невероятен пристъп на радост.
— Сигурно е така. Ала ти давам една минута за размисъл. Трябва да те предупредя също, че отрицатели отговор не приемам.
— Изглежда нямам голям избор.
— Никакъв — поправи го Джоу.
Прегърна го през врата и наклони главата му към устните си. Целувката й беше трескаво нетърпелива. Както бяха притиснати един до друг, бавно се наведоха към килима. Един дълъг, дълъг миг устните им бяха слети и говореха на език, който бе твърде сложен, за да се изрази с думи. После, сякаш за да се убеди, че тя бе истинска, той плъзна ръка по познатите, жадувани извивки на тялото й.
— Защо ли съм си мислил, че бих могъл да живея без теб? — прошепна и устата му отново се впи отчаяно в нейната. — Бъди сигурна, Джоу, бъди сигурна… — гласът му бе станал хрипкав от вълнение. — Никога няма да те пусна да си идеш. Искам всичко от теб.
— Прегърни ме по-силно. Целуни ме пак — отрони настоятелно тя. — Целувай ме още.
Не знаеше дали сладостният стон беше неин, или негов. Не бе подозирала, че една целувка може да бъде така дивно вълнуваща, толкова неудържимо възбуждаща. Не, помисли си, тръпнеща от съзнанието, че Кийн я обича. Той не иска всичко, той го дава.
— Оставям нещо в миналото — обади се Джоу, когато устните им се откъснаха изнемощели, — и го заменям с друго, безкрайно по-важно. — Зарови лице на гърдите му. — Когато разбереш колко те обичам, тогава ще ти стане ясно.
Кийн се отдръпна и прикова поглед в нея. Понечи да каже нещо, но от устните му се отрони само името й. Не беше звук, а въздишка. Тя се усмихна и го погали по бузата.
— Ако има някаква възможност, ако съществува начин за компромис… — подзе той.
— Не — поклати глава Джоу, спомнила си думите на майка му. — Понякога няма място за компромиси. Обичаме се достатъчно един друг, за да ни е нужен. Моля те, не мисли, че правя жертва. Не е така. — Усмихна се леко и потърка с длан наболата четина на брадата му. — Не съжалявам за нито един миг от живота си. Не съжалявам и да го променя. Нали ми даде цирка, така че той винаги ще бъде част от мен. — Усмивката й се стопи и очите й станаха сериозни. — Ще ми принадлежиш ли, Кийн?
Той хвана ръката й и я притисна към устните си.
— Вече ти принадлежа. Обичам те, Джоувилет. Цял живот ще те обичам.
— Не е достатъчно дълго — каза тя. — Искам повече. Искам вечно.
Бавно, с нарастваща страст ръцете му се плъзнаха по тялото й. Без да бърза, разкопча едно по едно копчетата на блузата. Устните му се долепиха до шията й и тръгнаха надолу към нежната падинка между гърдите.
Дъхът й секна от тази ласка, от усещането на тази нова близост.
— Трепериш — прошепна Кийн и устните му отново намериха нейните. После я взе в обятията си. — Харесва ми, че мога да те накарам да тръпнеш в ръцете ми. От толкова време исках да съм с теб, да те прегръщам, просто да те прегръщам. Не помня дали е имало миг, в който да не съм го искал.
С доволна въздишка Джоу се сгуши в него.
— Кийн… — промълви.
— Ъ-ъ?
— Ти не ми отговори.
— За кое? — целуна той затворените й клепачи и зарови пръсти в косата й.