Трябва да се появиш впечатляващо, винаги й беше повтарял Франк. И Джоувилет го правеше. Зашеметяващо.
Дванадесетте лъва се бяха подредили вече в клетката откъм вътрешната й страна, покачени върху сините и бели пиедестали. Влизането при тях се струваше на публиката съвсем обикновено нещо, ала Джоу знаеше, че това бе един от най-опасните моменти в целия номер. За да влезе и отиде в средата на арената, тя трябваше да мине в непосредствена близост между два от зверовете. Винаги слагаше там най-послушните животни, но ако едното беше разярено или просто в игриво настроение, то като нищо можеше да я повали с един удар на мощната си лапа. Дори и ако острите му нокти бяха прибрани, нараняването можеше да е страшно.
Влезе бързо и си озова заобиколена от всички страни с огромните диви котки. Пайетите и диадемата улавяха светлините и проблясваха при всяко нейно движение. Джоу обикаляше клетката, плющеше с камшика за ефект, докато всъщност командваше животните с гласа си. Караше ги да вършат заученото, като нагаждаше заповедите си така, че да наваксва ако се наложи, закъснението от неохотното изпълнение на някой от зверовете и един номер да следва без прекъсване веднага след края на предишния.
Тя не харесваше прекаленото използване на реквизит. Предпочиташе движението и действието. Нямаше по-добро средство за постигане на зрелищност от контраста между големите пепеляво жълти хищници и дребната бяло златиста крехка фигура. Джоу умело го използваше. Нейният номер беше артистичен, разчитащ на стил и блясък, а не на противопоставяне и борба за надмощие, при които се подчертаваше дивата свирепост на зверовете, като се вдигаше врява, размахваха се незаредени пушки или гърмяха халосни патрони. Нейната увереност се предаваше на зрителите и правеше дресурата да изглежда лесна, неизискваща особени усилия. Ала всъщност тялото й бе стегнато като пружина, готово за всяка опасност, а умът й беше така фокусиран върху лъвовете, сякаш публиката изобщо не съществуваше.
Стоеше между високите пиедестали, докато зверовете прелитаха над главата й от двете посоки. Мощните им тела раздвижваха въздуха и повеят се заплиташе в косите й. Когато по заповед скочиха един по един на земята, те приседнаха на задните хълбоци и огласиха купола с кънтящ рев. От време на време някой посягаше с лапа към дръжката на камшика, но Джоу го възпираше с рязка команда. Изпрати най-умелия си скачач да лети през горящ обръч. Придума животното с най-добро чувство за равновесие да ходи върху блестяща сребърна топка. Номерът завърши сред нов взрив от аплодисменти, когато яхна Мърлин и мина с него върху парапета на арената.
Зад кулисите лъвът влезе в подвижната клетка на колела и остана под грижите на Пийт.
— Добро изпълнение — каза той и й подаде дълга кадифена наметка. — Мина като по вода.
— Благодаря — тя потръпна и се загърна плътно с дрехата. Пролетната нощ й се стори студена след горещината на прожекторите и напрежението в клетката.
— Слушай, Пийт, кажи на Джери той да ги нахрани тази вечер. Бяха много спокойни и послушни.
Пийт пукна балонче с дъвката и се подсмихна.
— Не знам дали ще останат такива, ако реши да си търси белята.
Тръгна към камиона, с който щеше да закара клетката на определената за лъвовете площадка, а Джоу викна подире му:
— Пийт!
Той се обърна. Тя прехапа устни, поколеба се за миг, после каза:
— Ще го държиш под око, нали?
Пийт се ухили и се качи в кабината.
— За кого се тревожиш повече, Джоу? За тези големи котки или за онова хилаво момченце?
— И за тях, и за него.
Тя се засмя и тръсна глава. Изкуствените скъпоценни камъни върху диадемата проблеснаха. Като знаеше, че до финалния парад в края на представлението остава близо час, Джоу реши да се поразходи. Отправи се към домакинската палатка за малко кафе. По навик мислено си представяше отново целия номер, част по част. Мина добре, рече си, доволна от темпото и синхрона по време на изпълнението. Щом Пийт казва, че е било гладко, значи наистина е така. От него неведнъж беше чувала критики през последните пет години. Е, вярно, че Хамлет я беше подложил на изпитание един-два пъти, ала това го знаеха само тя и лъвът. Съмняваше се някой друг, освен Бък, да бе забелязал създадените неприятности. Джоу затвори за момент очи и направи няколко кръгови движения с рамене, за да поотпусне напрегнатите, схванати мускули.