— Страхотен номер имате.
Тя се обърна по посока на гласа. Сърцето й ускори ход. Макар да я изненадваше интересът й към този почти непознат мъж, съзнаваше, че бе очаквала и се бе надявала да го види. Беше й приятно да го наблюдава как приближава и чувството се отрази върху лицето й.
— Здравейте — видя, че и той като Дафи пушеше пура, но неговата беше дълга и тънка. Отново й направиха впечатление изящните му ръце. — Хареса ли ви представлението?
Непознатият спря пред нея и се взря в лицето й така настойчиво, че Джоу се почуди дали не й бе размазан гримът. После той се подсмихна и поклати невярващо глава.
— Знаете ли — започна, — когато ми казахте тази сутрин, че имате номер с котки, аз си представих сиамски, а не африкански.
— Сиамски ли? — повтори неразбиращо тя, после прихна. — Домашни котета ли имате предвид?
Мъжът докосна косите върху гърба й, докато Джоу продължаваше да се смее на представата как придумва сиамски котки да скачат през горящ обръч.
— От моя гледна точка — продължи той и остави дълъг кичур да изтече между пръстите му, — това е по-разумно, отколкото малко създание като вас да влиза в клетка с дузина лъвове.
— Не съм малка — възрази тя добродушно. — Освен това, големината едва ли има някакво значение, когато лъвовете са дванадесет.
— И това е вярно — непознатият вдигна очи и ги спря върху нейните. Джоу още се усмихваше. Беше й приятно да стои с него. — Защо го правите? — попита внезапно той.
Тя го изгледа учудено.
— Как защо? Това ми е работата.
По начина, по който я гледаше, разбра, че не бе доволен от простия отговор.
— Може би трябваше да ви попитам как сте станали звероукротител.
— Дресьор — поправи го механично Джоу. Зад тях долетяха приглушените аплодисменти на публиката. — Започват семейство Бейрътс — огледа се тя нататък. — Не бива да изпускате изпълнението им. Първокласни акробати са.
— Няма ли да ми кажете?
Гласът му беше тих и кротък.
Джоу повдигна изненадано вежди. Видя, че мъжът действително искаше да знае.
— Защо, не е тайна. Баща ми беше дресьор, на мен също ми идваше отръки да работя с лъвовете и така стана от само себе си. Получи се нещо като приемственост.
Никога до този момент не беше мислила за кариерата си, сега също не й се задълбочаваше в разсъждения.
— Пропилявате си билета, като стоите тука — каза. — Ако искате, можете да гледате останалото от задния вход за артистите.
Обърна се, за да го заведе дотам, ала той я задържа за ръката.
Пристъпи напред, докато телата им почти се допряха. Тя усети топлината на неговото и бързите удари на сърцето си. Усещаше го как бие силно и пулсира в тялото й по същия начин, както при първото приближаване до някой нов, непознат й лъв. Вълнението пред неизвестното. И той самият беше нещо ново, неизпитано. Трепна, когато непознатият вдигна ръка и докосна бузата й. Не се помръдна и остави топлината бавно да се разлее. Гледаше го внимателно, сякаш преценяваше що за човек бе. Очите й бяха широко отворени, прями, без боязън и недоверие.
— Ще ме целунете ли? — попита го с тон, който изразяваше повече любопитство, отколкото желание.
Очите му светнаха развеселено и заблестяха в сгъстяващия се здрач.
— Мина ми нещо такова през ум — отвърна. — Имате ли някакви възражения?
Джоу се замисли за момент и сведе поглед към устните му. Харесваше й тяхната форма и се почуди какво ли бе да ги усети върху своите. Той не я притегли по-близо. Като все още я държеше за ръка, постави другата си зад врата й. Джоу не отместваше поглед от лицето му.
— Не — рече. — Не възразявам.
Устните му трепнаха леко в ъгълчетата и мъжът бавно се наклони над нея. Тя не затвори очи и продължи да го гледа. От опит знаеше, че човек може да разбере най-много за хората и лъвовете по очите им. За нейна изненада, той също не ги затвори, дори когато устните им се докоснаха.
Беше нежна целувка, без сила и настойчивост, един бегъл, като полъх допир. Но, смаяна, Джоу изпита усещането, че земята се тресе под краката й. В първия момент помисли дали не водят слоновете наблизо, после смутено се сети, че още не им е време. Устата му леко се движеше, очите бяха неподвижно приковани. Нейното сърце биеше до пръсване. Стояха, като едва се докосваха. Големият купол ехтеше зад тях. Непознатият бавно прокара върха на езика си по устните й, леко ги разтвори. Пак нямаше бурна припряност. Целуваше я, без да бърза, уверено, докато тя не задиша тежко. Тих стон се изтръгна от гърлото й, ресниците й трепнаха и Джоу затвори очи.