— Служебният телефон? — Нора извади мобилния си телефон от джоба. По време на работата им с испанското писмо той се беше изключил. — Благодаря.
След като поздрави Чавес и му обеща бутилка „Дом Периньон“, тя отиде в кабинета си и звънна на Кори от стационарния телефон.
— Нора, опитвам се цяла сутрин да те намеря!
— Чуй, Кори, имам невероятни новини. Намерих Нантан Таза, стария апах. Жив е. И ми даде…
— Нора, спри — остро я прекъсна Кори.
— Какво има?
— Телефонът… може да е опасен. Трябва да се срещнем. На четири очи. На някое безопасно място.
— Можеш ли да дойдеш в института?
— Да. — Настъпи кратко мълчание. — Не, не е достатъчно безопасно. Моля те, ела в апартамента ми в Албакърки.
— Кога?
— Около шест.
49.
— Предупреждавам ви — каза Уотс, докато с Моруд стояха на паркинга пред таверната „Каскабел“, а светлината на премигващия кактус проблясваше на фона на вечерното небе, — това място не е приятелски настроено към пазителите на закона.
— Щом казвате. — Моруд извади снимка на Ривърс и още една, размазана и неясна, на човека в униформа на военната полиция, който го беше убил, и ги подаде на шерифа. — Ще ви оставя да говорите. Вие изглеждате като един от тях, а аз — не.
— Да. Мамка му, агент Моруд, казах ви да си обуете джинси и да сложите каубойска шапка — подхвърли Уотс с усмивка.
Моруд изпръхтя.
— Първо адът трябва да замръзне.
Уотс чу викове, последвани от женски писъци, които идваха от другата страна на неасфалтирания паркинг. Показаха се двама мъже, които размахваха юмруци един срещу друг, а момичето крещеше, явно наслаждавайки се на боя.
— Малко е рано за такова нещо, не мислиш ли? — попита Моруд. — Няма още шест.
— В „Каскабел“ никога не е прекалено рано. Между другото, бих предпочел сега да влезем, а не да чакаме до полунощ. — Уотс подръпна периферията на шапката си и закрачи през паркинга. Агентът го последва. Блъсна летящите врати, досущ като тези на кръчма в Дивия запад, и влезе в бара, изпълнен с миризмата на евтин парфюм и разлята бира. Въздухът беше задушен от цигарения дим, макар че от петнайсет години в Ню Мексико беше забранено да се пуши в заведенията.
Шерифът се огледа, докато отиваха към бара, но не видя познати. Поръча чаша кафе, а Моруд избра газирана вода. Барманът беше огромен — висок повече от метър и осемдесет, неуязвим като чугунен локомотив. Имаше дълга черна брада и конска опашка, а изражението му показваше, че не одобрява избора им на питиета.
Уотс извади шерифската звезда и я сложи на бара.
Барманът я погледна и вдигна очи към него.
— Е?
— Надявах се да задам няколко въпроса за един мъж, който е идвал тук. Пик Ривърс.
Барманът го изгледа продължително, след това се обърна към Моруд и се вторачи в картата със снимка, висяща от ремък на врата му.
— Федерален?
— ФБР.
Мъжът отново се вторачи продължително в тях. След това каза:
— Момчета, изглеждате ми умни. Ако искате съвет, на ваше място бих си допил чашите и бих се омел. Мястото не е добро за вас. Гарантирам ви го.
— Какво ще кажете първо да отговорите на няколко въпроса?
— Благодаря, не.
— Не ви ли е любопитно защо се интересуваме от Ривърс? — настоя Уотс.
— Не особено. Той е гръмогласен задник.
— Не бива да се говори лошо за мъртвите.
Щом чу това, барманът млъкна. Уотс виждаше, че му се иска да попита как е умрял, но не го направи.
— Беше убит — добави Уотс.
Видя, че барманът се заинтересува още повече. Протегна ръка и се представи:
— Шериф Хоумър Уотс.
Изненадан, барманът я пое.
— Боб Глен.
— Да — продължи Уотс, — Ривърс беше убит. В болницата — можете ли да повярвате? Влязъл някакъв тип и вкарал в системата му за вливания смъртоносно лекарство.
Глен нищо не каза.
Уотс извади снимката на убиеца.
— Ето този тип.
Глен я погледна.
— Скапана снимка — отбеляза. — Не мога да видя лицето му.
— Това е проблемът. Вижте, господин Глен, не сме дошли да хванем някого за топките или да се бъркаме в политиката. Искаме да разберем кой е убил Ривърс. Това е всичко.
Глен се наклони към тях и заговори тихо:
— Ако отговоря на въпросите ви, ще си тръгнете ли? Вижте, напоследък имах достатъчно неприятности и не искам заведението отново да бъде потрошено.
— Звучи справедливо — съгласи се шерифът. — Знаете ли дали Ривърс се е занимавал с иманярство?
— Да, от време на време се фукаше как бил изкопал някаква старина, намерил гърнета и подобни боклуци.