— Споменавал ли е някога на кого ги продава? Или с кого работи?
— Останах с впечатлението, че работи за себе си. По онова време беше твърде прецакан, за да работи с когото и да било. Обаче, след като излезе от панделата, престана да идва тук. Останах с впечатление, че се е поправил…
— Трам-та-та, трам-та-там!52 — чу се пиянски глас зад тях. Уотс се обърна и видя да приближават трима мъже в пълни каубойски костюми. Ботушите им трополяха, а шпорите дрънчаха. И тримата имаха грубите червендалести лица на пиещата класа и той ги разпозна като братя Стърджис. Живееха в ранчо извън града в Арабела, където бяха оборудвали бетонни бункери, стрелбища, писти с препятствия, соларен парк, резервоар за гориво с обем 37800 литра и цял оръжеен арсенал. Подготвяха се за идващия апокалипсис. Не бяха истински каубои, а група тъпанари, вярващи в настъпващия страшен съд, които нелегално увеличаваха площта на земята си от пасища, за които не плащаха почти нищо. Противници на правителството, но на правителствени подаяния. Събираха кравите си с атевета и сирени, дори не притежаваха коне.
— Кръв на федерален надушвам пак — завърши стихчето пияният и се приближи до Моруд, а другите двама се струпаха около неговия стол. Моруд изгледа мъжа от главата до петите, но нищо не каза.
Барът беше утихнал и останалите клиенти бяха извили вратове към тях, неколцина бяха станали, за да виждат по-добре.
— Ей, Стърджис — каза Уотс, — не искаме неприятности. Разбрано? Просто задаваме въпроси за едно убийство. На този човек. — Той показа снимката на Ривърс.
Стърджис издърпа снимката от ръката му и я хвърли с движение на китката като фризби.
Моруд стана. Уотс видя, че тримата братя Стърджис както обикновено носеха оръжията си открито. Изглежда, всички в бара носеха оръжия. Зарадва се, че е с двата шестзарядни револвера.
Моруд остана изненадващо спокоен за мъж в края на четиресетте и в не особено добро физическо състояние, изправен пред едър като горила тип.
— Господин Стърджис, наистина ли искате да стигнете дотам?
— Да. Искам. Наистина искам да стигна дотам.
Настъпи дълго мълчание, докато двамата се измерваха с погледи. След това Стърджис протегна ръка и дръпна значката на Моруд, висяща на ремък на врата му.
— Не забравяйте Руби Ридж53 — извика той и се наклони, за да се изплюе върху нея.
Сега тишината в бара стана оглушителна. Уотс чакаше напрегнат и готов да извади револверите. Нямаше представа какво ще направи Моруд и какво ще се случи.
Бавно и почти спокойно агентът издърпа ремъка през главата си и след това с ръце встрани от тялото в незастрашителна поза се приближи още до горилата.
— Е, аз наистина не искам да стигам дотам, затова сега ще си тръгнем. Може би ще се видим друг път с вас, момчета.
Всички очи бяха вперени в лицата на двамата мъже, които се гледаха втренчено. Само Уотс забеляза, че докато говореше, Моруд ловко и тихо си бършеше значката в провисналия край на ризата на Стърджис.
След напрегнато мълчание Моруд се обърна и тръгна към летящите врати, а Уотс го последва. Зад тях избухна смях, дюдюкане и подсвиркване. На входа Моруд погледна назад.
— Не забравяйте Оклахома Сити.
Прекосиха паркинга и агентът се качи на пикапа си, а Уотс се настани на пътническата седалка. Когато излязоха на магистралата, шерифът се обърна към Моруд. Лицето на агента беше безпристрастно, съсредоточено гладко и по него не се виждаше и следа от случилото се току-що.
— Това изискваше самообладание.
— Така е.
— Беше чисто нападение.
— Да.
— Ако мога да попитам — продължи Уотс, — какво възнамерявате да направите? — Не добави, че на негово място вероятно щеше да духне свещичката на кучия син. Обаче трябваше да признае, че така щяха да се озоват в непозната територия.
— Достатъчно е да кажа, че върху господин Стърджис ще се излеят куп лайна. Просто трябва да реша колко дълбоко да затъне. Но в момента имам по-важни неща за вършене. Между другото, значката ми се нуждаеше от лъскане.
Излязоха на магистрала 380 и поеха на изток. Слънцето вече почти докосваше хоризонта, когато се измъкнаха от прохода през планината Азул. В южна посока шерифът зърна тънка опашка прах, осветена от лъчите на залязващото слънце. Той се взря по-внимателно. Това беше началото на черния път на Бюрото за управление на земите към Хай Лоунсъм.
— Агент Моруд?
Агентът погледна към него.
— Вашите хора работят ли в Хай Лоунсъм?
— Още не.
— Ами тогава мисля, че имаме проблем.
52
Началото на декламацията на великана людоед от приказката „Джак и бобеното зърно“. — Б.пр.
53
Властите правят опит да арестуват главата на семейство Уейвър, но той, синът му и един приятел оказват въоръжена съпротива. По-късно се случва обсадата на Уейко. Двете събития са причина Тимоти Макуей и Тери Никълс да взривят пикап с експлозиви в Оклахома Сити. — Б.пр.