52.
Когато наближиха гребена на прохода, които водеше към Хай Лоунсъм, Моруд спря колата от едната страна на пътя.
— По-добре да не позволяваме нашите фарове да се виждат от върха на билото — каза той. — Първо да хвърлим едно око, за да видим какво става.
Уотс слезе, сложи си каубойската шапка и затегна колана с двата револвера. Моруд се въздържа от коментар на този ритуал, но в себе си се развесели. Извади бинокъл от жабката и двамата влязоха в боровата гора, за да се изкачат до върха на билото.
Под тях на около километър разстояние се показа Хай Лоунсъм. Виждаше се светлина. Моруд погледна през бинокъла и видя два пикапа, паркирани под прав ъгъл един спрямо друг, лъчите на фаровете им осветяваха кипящ труд. Няколко мъже бяха заети да разглобяват втория дървен етаж на къщата, в която беше открито тялото на Гауер. Двама други с оръжие в ръце очевидно стояха на пост.
— Копелдаци! — изруга Уотс.
Моруд преброи мъжете и потвърди, че се виждат петима.
— Трябва да повикаме подкрепление — реши той.
Уотс изсумтя.
— Колко време ще отнеме?
— Часове, но алтернативата е да ги арестуваме сами, а това ще е самоубийство.
След малко Уотс кимна.
— Викайте подкреплението.
Върнаха се при колата. Моруд свали микрофона на радиостанцията, но бяха извън обхват. Мобилните телефони също нямаха покритие. Той запали двигателя.
— Единственото, което можем да направим, е да се върнем назад, докато намерим покритие, и оттам да ги повикаме.
Уотс изду устни.
— Агент Моруд, мога ли да направя едно предложение?
— Разбира се.
— Нека се приближим по-близо до тези хора и да видим дали не можем да установим нечия самоличност, или поне да запишем някой регистрационен номер. За времето, което ще е нужно да се върнем обратно, за да намерим покритие, тези типове могат да се измъкнат.
Моруд обмисли предложението. В него се съдържаше риск, но и възнаграждение. Дори някой регистрационен номер щеше да е от полза.
— Добре — съгласи се той най-накрая. — Идеята не е лоша.
Моруд подкара пикапа, но без да светва фаровете. Луната още не се беше показала, но на небето над пустинята имаше още отблясъци, които бяха достатъчни, за да се вижда. След като прехвърлиха най-високата част на прохода, започна леко да спуска пикапа по обратните завои. Бавно и тихо, ползваше само спирачките с изключени скорости, за не се чува шумът от превключването. Когато стигнаха в другия край на града, Моруд плъзна пикапа зад кирпичена стена, която беше добро скривалище. Слязоха от колата. Уотс извади един от 45-калибровите револвери и бавно завъртя барабана. Моруд провери своето оръжие.
— Ще се доближим достатъчно, за да различим някой регистрационен номер и толкоз — каза Моруд.
— Добре.
Измъкнаха се иззад кирпичената стена. Градът беше потънал в мрак, а в другия край се виждаха ярките светлини на фаровете. Като се стараеха кирпичените стени да остават между тях и светлината от фаровете, двамата започнаха да се промъкват по-близо.
На половината път през града, когато завиваха иззад стената на разрушена сграда, изведнъж светнаха две допълнителни светлини, които ги заслепиха и заковаха на място. Явно имаше пост в очакване на подобно нахлуване. Лъчите сякаш идваха от нищото. Моруд чу едновременното щракане на предпазители.
Един глас каза:
— Спокойно, взели сме ви на мушка с три оръжия, така че не правете глупости.
Моруд замръзна. Виждаше червените точки на лазерните прицели да играят по гърдите им.
— Шерифе, дръж ръцете си настрана от тези револвери.
— Да, сър — отговори Уотс.
Сега от мрака излезе бавно висок мъж и застана по средата между двете светлини. Носеше шлифер и каубойска шапка. Беше въоръжен с пушка и пистолет. Когато стигна до средата на улицата между новодошлите и кипящата дейност в другия край, той спря. Моруд го гледаше вторачено. Нещо у този човек му се струваше познато, но не и гласът. Две други фигури излязоха частично от сенките с насочени пушки и фенерчета в ръцете. Когато лъчът на едното за кратко освети лицето на високия мъж, Моруд изведнъж осъзна кой е той.
Мъжът с шлифера беше военният полицай от видеозаписа.
— Е, господа, да започваме — каза той с провлачен говор. — Шерифе, ти пръв. Извади двата револвера от кобурите. Бавно като на забавен кадър. Дръж ги само с два пръста. Дръж ги на ръка разстояние от себе си и ги пусни на земята. Разбираш ли, приятел?
— Да, сър.
Само с палец и показалец, много бавно, Уотс прехвърли лявата ръка върху дясната, измъкна двата револвера от кобурите и ги протегна, докато те се поклащаха.