Кори погледна към жълто-кафявата пустиня, оцветена на места в червено и тъмнокафяво, която се простираше в южна посока.
— Още по на юг от другата страна на планината — продължи Уотс — се намира Уайт Сандс. Били ли сте там?
— Не, бях изпратена в полевия офис в Албакърки само преди осем месеца. А вие?
— Много пъти. Израснах в Сокоро. Татко имаше ранчо. Когато бях дете, яздех конете ни из целия район. Уайт Сандс е едно от най-удивителните места на земята: в продължение на стотици декари се простират дюни, бели като сняг.
— Тук сте израснали?
Доловил в гласа ѝ известно неверие, Уотс се засмя.
Фаунтин добави с приятен тон:
— На някои хора това им се удава.
Кори почувства, че се изчервява.
— И вие ли сте оттук?
— От място, наречено Лемитар, малко на север от Сокоро.
Кори, която нямаше представа къде се намира то, само кимна.
— Не е толкова зле, колкото изглежда — продължи адвокатът. — Има много за проучване. Вдясно от нас е планината Чимни, а ето там е връх Осо, където са се крили Блек Джак Кечъм и неговата банда. Когато го бесели, прецакали работата и въжето го обезглавило. Казват, че си паднал на краката и известно време останал прав, преди да се строполи.
— Впечатляващо чувство за равновесие — вметна Кори.
Фаунтин се засмя.
— На югоизток е резерватът Мескалеро. Красива земя. Този резерват е мястото, където накрая се заселила бандата от апахи чирикауа на Джеронимо6. Джеронимо, Кочис, Викторио — тези велики вождове са обикаляли из тези планини.
Кори долови силна любов към земята в гласа на Фаунтин и странно защо това я накара да завижда. Тя не изпитваше любов към нейния роден град Медсин Крийк в Канзас и не възнамеряваше да се върне някога. По-добре да слезе в ада.
Уотс подкара джипа и започна да се спуска през прохода, а пътят слизаше надолу в поредица от обратни завои между поредица от хълмове с плоски върхове, които се издигаха откъм южния край на планината. Оставиха зад себе си по-голямата част от височината, на която се бяха изкачили, докато се спускаха надолу по лоши виещи се пътища. Накрая се озоваха отново сред бразилски борове, смрика и характерните за части от пустинята пресъхнали потоци и хълмове с плоски върхове. И тогава неочаквано се появи призрачният град, построен на нисък, равен отгоре хълм, който се извисяваше над огромна равнина. Беше невероятно усамотен. Уотс се спусна по още няколко изровени обратни завоя и след пет минути вече влизаха в града.
— Добре дошли в Хай Лоунсъм — обяви той.
6.
Това приветствие беше посрещнато с кратко мълчание.
— Наистина името му подхожда — измърмори Кори. — Каква гледка!
Една-единствена мръсна улица пресичаше града по дължина, а по протежението ѝ от двете страни се издигаха кирпичени и каменни къщи. Някои още имаха покриви, други бяха отворени за природните стихии.
— Това е бил хотелът — каза Фаунтин и посочи двуетажна сграда от грубо издялани камъни и изкривени дървени портали, обгърнали неговата фасада. — Кръчма, магазини, миньорски къщи, църква — това е бил оживен град, след като откриват злато долу в равнината през 1880-те години — продължи адвокатът. — В началото мястото било опасно заради обикалящите наоколо апахи на Джеронимо. Когато най-накрая се предали, придошли още златотърсачи и последвали епитермалните7 залежи. Рудникът всъщност се намира сред високите скали под нас. Единична хоризонтална шахта в твърда скала. След края на кампанията срещу Джеронимо имало достатъчно уволнени войници, готови да работят като миньори. Обработвали рудата в чукова мелница горе в планината близо до река.
— Как град като този е успял да оцелее толкова дълго, без да бъде ограбен? — попита Кори. — Може направо да се използва за филмов декор.
— Видяхте пътя, по който дойдохме — отговори адвокатът. — Освен това градът е построен основно от кирпич и камъни, а не от дърво, така че е по-малко вероятно да изгори. Бил изоставен твърде внезапно, което, по ирония, също помогнало да бъде запазен.
Кори видя, че двамата мъже се спогледаха.
— Какво има? — попита тя.
Фаунтин прочисти гърлото си.
— Ами краят на града е толкова грозен, колкото е красива неговата околност. Когато златната мина започнала да запада, собствениците поискали прекалено настоятелно да се следва губещата се жила. Но не подсигурили както трябва шахтата. Може би се досещате за продължението: шахтата се срутила и затрупала десетина миньори.
6
Един от най-известните вождове на апахите, който 25 години воюва с белите за земите на племето. — Б.пр.