— Моля те, ела. И донеси пергамента. Трябва да затварям.
Нора прекъсна.
Кори остави телефона. Определено беше странно обаждане! Какво може да е открила? Ако се съдеше по тона ѝ, нещо наистина я беше разстроило. От друга страна, предвид обстоятелствата, вероятно и нейният глас е звучал така.
Кори отключи сейфа и извади плика с двете парчета пергамент. Хвърли поглед на служебното си оръжие, защото си спомни наставленията на Моруд, че носенето му трябва да се превърна във втора природа, и го пъхна в кобура. Отиде при колата си, за да потегли за Санта Фе.
Апартаментът на Нора се намираше на улица „Галистео“ южно от булевард „Пасео де Пералта“. Колата ѝ беше в алеята за автомобили, прозорците светеха, а пердетата бяха дръпнати. Кори спря зад нейната кола, отиде до входната врата и почука, стискайки плика.
— Влизай — извика Нора. — Вратата е отключена.
Кори влезе и веднага се оказа обездвижена чрез захват на врата изотзад. Тя се замята, опита да извика, но получи силен удар отстрани по главата.
— Вземете ѝ оръжието — нареди един глас.
Бързо беше обезоръжена, портмонето със значката и картата за самоличност бяха свалени от врата ѝ, ръцете заключени зад гърба, след което я блъснаха полузамаяна от коридора във всекидневната.
Там бяха Нора, вързана за стол с широка лепенка. Скип лежеше на земята със заключени зад гърба ръце и окървавено лице. В помещението имаше неколцина войници заедно с лейтенант Удбридж и генерал Магърк. Един от войниците беше опрял цевта на карабина М-16 в тила на Скип.
Без да каже и дума, генералът скъса плика, извади двете парчета пергамент, огледа ги, пъхна ги обратно в плика и го подаде на Удбридж.
— Щеше да убие брат ми — разплака се Нора. — Толкова съжалявам, беше насочил пистолет срещу Скип…
Един от войниците я перна по лицето.
— Млъквай.
— Къде е преводът? — попита генералът.
Кори се вторачи в него. Спокойствието му я плашеше повече от всичко останало. Осъзна, че не само беше подслушвал телефона ѝ, но бе сложил микрофони и в апартамента ѝ. Какво точно бяха казали или премълчали? Бяха ли произнесли името на връх Присмехулник? Напрягаше мозъка си в усилие да си спомни.
— Не е у мен — отговори тя.
Генералът обмисля известно време думите ѝ. После я погледна.
— Но знаете, къде е скрито съкровището?
Кори не отговори.
Генералът махна с ръка и войникът, опрял цевта на карабината в главата на Скип, го мушна с нея.
— Имате последна възможност да отговорите.
— Да — каза Кори, — знаем къде е. — Въпреки всичко първоначалната ѝ паника беше сменена от чувство на безпределна яснота. Копелето нямаше да успее да ѝ се измъкне. — Ако го убиете — отбеляза тя спокойно, — никога няма да получите от нас информацията, която искате. Ще трябва сам да преведете този стар испански документ и, повярвайте, няма да ви е лесно. Ще са нужни специалисти. А специалистите задават въпроси. Освен това не познават пустинята така, както Нора. Ако го оставите жив, ще ви кажем къде е съкровището.
Генералът я изгледа втренчено.
— Ще ми кажете? Не, благодаря. Ще ме заведете там.
Кори отвърна на втренчения поглед.
— А после?
Настъпи дълго мълчание и накрая генералът отговори:
— Като се имат предвид обстоятелствата, вие сте малка хладнокръвна кучка. Ако ни сътрудничите, никого няма да убием. Ако съкровището е там, където казвате, нищо няма да ви се случи.
Глупости, помисли си Кори.
Магърк се обърна към Удбридж:
— Лейтенант, повикайте транспорта.
Тя се свърза по радиостанцията и скоро пристигнаха три джипа. Качиха се на тях и потеглиха на юг, за да излязат от града, после минаха няколко километра по шосе I-25 до базата на армията на САЩ за резерва на Националната гвардия. На пистата ги очакваше хеликоптер. Тримата заложници бяха обезопасени със запушалки на устата и лепенки. Войниците ги бутнаха на седалките и хеликоптерът се издигна в кадифената нощ.
54.
Приклекнал зад стената, Моруд се бореше да забрави болката. Парчето плат, увито около ръката му, вече се беше напоило с кръв.
Уотс сдържаше противниците им, като се местеше насам-натам зад стената и се показваше на неравномерни промеждутъци, за да изстреля по куршум. Целта беше да ги накара да останат зад прикритията си и да затрудни напредването им. Обаче тази стратегия можеше да продължава само определено време, защото междувременно изчерпваше мунициите им.
Настъпи затишие в сражението и тогава се разнесе глас:
— Шерифе?