— Те са от флота — обясни Кори. — На армейска територия. Не се спогаждат. Ако успеем да стигнем дотам, може би ще успеем да разобличим генерала.
Нора поклати глава.
— Страхотна възможност, няма що. Смяташ, че флотът ще повярва на нас, а не на генерала, който командва цялото това шибано място?
— Имаш ли по-добро предложение?
Скип се намеси:
— Вижте, просто нямаме избор. Да отидем и да се опитаме да обясним какво става. Ще се възползваме от тази възможност. По-добре е, отколкото някой безпилотник да ни превърне във влажни петна на пясъка.
— Съгласна съм — заяви Кори.
Нора сви рамене. Вярно, по-добре е, отколкото да ги ловуват като животни. Разбира се, стига да успеят да стигнат до този грозд светлинки.
— Насам — подкани Кори. Поведе ги тичешком към поредица от дерета, спускащи се надолу по планинските склонове. Навлязоха в поле с каменни блокове, неравен терен от алувиални утайки и ровини, които предполагаха бавен ход, но в замяна предлагаха по-добро прикритие. Когато погледна назад, Нора не можа да види светлинките.
Кори и Скип продължиха да водят, придвижвайки се на север по обиколен маршрут. В един момент Скип спря на място.
— Чуйте — прошепна той.
От юг се носеше тихо бучене, все едно някъде там в далечината работеше косачка, или по-скоро няколко.
— Безпилотници — обясни Скип.
Тримата се заоглеждаха, но нямаше къде да се скрият — наоколо се виждаха само храсталаци и големи каменни блокове. Бученето се усили.
— Летят ниско — прецени Скип. — Може да ни видят.
В този момент от юг се появиха няколко черни очертания, които се движеха бавно по нощното небе. Нямаха позиционни светлини и се виждаха единствено на фона на осветеното от звезди черно небе. Видът им накара сърцето на Нора да се свие.
— Притиснете се към скалите! — извика Скип.
Направиха го. Безпилотниците прелетяха ниско над главите им. В първия момент изглеждаше, че ще продължат нататък, но внезапно звукът от двигателите им се промени и те започнаха да завиват.
— Забелязаха ни — каза Скип. — Бягайте!
Запрепъваха се по осеяното с каменни блокове поле, стрелкайки се насам-натам, докато безпилотниците приближаваха. Проблесна светлина и се чу дълбоко свистене.
— Залегнете! — извика Скип.
Нора се хвърли на земята до голям скален блок, притискайки се към долната му част. Отново проблесна ярка светлина, след това пронизващ тъпанчетата трясък и свръхналягане. Шрапнели засвириха и със звън отскачаха от камъните.
— Бягайте! — ревна Скип. Скочиха на крака и хукнаха полуслепешком през тъмното поле с каменни блокове, докато останалите дронове отново изчезнаха между хълмовете. Обаче от шума на двигателите им Нора можа да определи, че обръщат за нова атака.
Бегълците завиха покрай един хълм и пред тях неочаквано изскочи къщата на Гауер с двора, простираш се в тъмната долина пред тях.
— Мамка му, тук сме в капан — изохка Кори.
— Горещият извор — извика Скип миг по-късно. Обърна се към Нора. — Каза, че има извор с гореща вода на склона на хълма над ранчото.
Нора се обърна към високите тополи, където според думите на генерала се намираше изворът. Безпилотниците отново се приближаваха, летяха бавно и ниско. Тя се готвеше да възрази, но Кори и Скип вече се катереха по склона на хълма, насочвайки се към дърветата. Влязоха в горичката и там откриха изливащо се от скалата и вдигащо пара водно поточе, прокопало пътя си в шуплестия варовик, който го обгръщаше. Изтичаше в басейн, изкопан от човешка ръка, чието дъно бе настлано с грубо одялани камъни. Над него се виеха струйки пара.
— Влизайте! — изкомандва Скип.
— Какво… — понечи да възрази Нора, обаче брат ѝ изруга, хвана я за ръката и я дръпна в горещата вода. — Потопи се! — нареди той.
Вдигащата пара вода обгърна Нора в изгаряща прегръдка, а над повърхността ѝ остана да стърчи само главата ѝ. Безпилотниците прелетяха над тях със зловещо бучене и продължиха нататък.
— Чакайте — предупреди ги Скип шепнешком.
Дроновете се върнаха отново назад, но вече далеч от тях. След това направиха обратен завой и отново минаха край тях, разширявайки периметъра на търсене.
— Термалните им камери не могат да ни открият — обясни Скип. — Не и в горещата вода.
Докато безпилотниците продължаваха да летят, а координатната мрежа на издирването ги отвеждаше на запад, шумът от двигателите им постепенно заглъхна.
— Изгубиха ни — обяви Скип. — Да вървим, докато все още имаме време.
Излязоха от горещата изворна вода и вдигайки пара в нощта, се втурнаха на север, като се придържаха към сложния лабиринт от предпланини и корита на пресъхнали реки. Бяха направили рязък завой, за да стигнат до горещия извор, и преследващите ги войници, изглежда също ги бяха изгубили.