— На земята! По корем! Ръце зад тила!
Тримата се хвърлиха в прахта и веднага бяха обкръжени. Дотича офицер в униформата на помощник-капитан.
— Какво става? — извика той. — Кои са тези хора?
— Нарушители, сър.
— Боже, чак тук в пустинята? — Той погледна надолу към тях. — Кои сте вие?
Кори веднага се отзова.
— Специален агент Кори Суонсън. Федерално бюро за разследване.
— Какво? ФБР? Покажете личната си карта.
— Нямам, сър.
— Хвърлиха камък през прозореца, сър — докладва един от моряците.
— О, за бога! Още някакви противници на ядрените оръжия. Човек не би си помислил, че ще се довлекат чак тук. — Офицерът изсумтя раздразнено. — Претърсете ги.
Бързо отупаха с длани телата им за оръжие, после им помогнаха да се изправят.
— Арестувани сте — обяви офицерът. — Сержант, сложете им белезници.
— Слушам, сър.
Ръцете им бяха издърпани зад гърба и ги заключиха с белезници. Нора видя как хеликоптерът се приземява на площадката на няколкостотин метра от тях, вдигайки облаци прах.
— Сър, генерал Магърк — докладва един моряк и подаде радиостанцията на помощник-капитана. Офицерът изслуша казаното, отговори кратко, после нареди:
— Заведете ги вътре. Ще изчакаме генерала.
60.
Подкараха ги към малкото, подобно на бункер помещение, където моряците бяха играли карти. Няколко минути по-късно Нора чу лаещия глас на генерала и вратата се отвори отново. Магърк влезе, следван от шестима пехотинци. Последна се появи лейтенант Удбридж — както винаги хладнокръвна и сдържана.
— Това са шпионите, за които ви съобщих — обяви той с висок глас. — Ще ги отведа веднага.
— Чакайте — каза Кори. — Генералът се е забъркал в незаконни действия. Аз съм агент на ФБР от полевия офис в Албакърки. Обадете се за потвърждение. Казвам се Кори Суонсън.
Помощник-капитанът отново я изгледа с недоверие. Не беше за чудене, защото и тримата бяха мръсни, с трева в косите, дрехите на парцали и мокри, а лицата окървавени от срезове и одрасквания.
— Обадете се в полевия офис — настоя Кори отново.
— Тишина! — кресна помощник-капитанът. След това се обърна към генерала и го уведоми хладно: — Нашият сержант арестува нарушителите. Намират се под попечителството на флота.
Едва сега Нора осъзна гениалността на хода, който Скип беше предприел, за да ги арестуват.
— Аз към комендант на базата — заяви Магърк. — Заповядвам ви, капитане, да ги предадете.
— Генерале, моите уважения, но аз съм командир на станцията и решението е мое. Моля, разкажете ми по-подробно какво става тук.
Генералът положи видими усилия да се сдържи.
— Капитане, преследвахме тези нарушители. Те са шпиони.
— Какви шпиони?
— Още не знаем. Може би ядрени саботьори за някое чуждо правителство.
— Не сме шпиони — възрази Кори. — Генералът и тези хора се готвеха да откраднат ценно испанско съкровище от връх Присмехулник.
Генералът пристъпи крачка.
— Млъкни! — ревна той. — Докога ще те слушаме?
— Съкровище? — повтори недоверчиво помощник-капитанът.
— Точно така! — извика в отговор Кори. — Търси го от години! Нашето разследване откри къде е скрито и той ни принуди да го заведем там! В момента неговите войници изпразват съкровищницата…
Генералът я плесна през устата.
— Казах ти да млъкнеш! — След това се обърна. — Капитане, апелирам към вашия разум, ако няма друг начин. ФБР? Испанско съкровище? Имате ли нужда от още доказателства, че тези хора в най-добрия случай са нарушители, а в най-лошия — шпиони? — Той си пое дълбоко дъх и продължи с по-спокоен тон. — А сега, капитане, ще бъдете ли така добър да ни ги предадете? Това е проблем на армията, защото се е случило на армейска земя, и смятам, че ще ви бъде трудно да обясните защо не сте изпълнили моя лична заповед.
Помощник-капитанът, който се беше смръщил укоризнено, когато генералът плесна Кори, се колебаеше. Накрая се обърна към сержанта:
— Добре, предайте им ги.
— Не! — изрева Скип. Той започна да се бори с белезниците на извитите му зад гърба ръце.
— Има оръжие! — извика някой предупредително.
Още докато говореха, Скип успя да пъхне едната си ръка в джоба и да извади шепа, пълна с нещо. Изведнъж започна да проблясва многоцветна яркост, чу се звън, когато десетина скъпоценни камъни се удариха един в друг и се търкулнаха по пода заедно с няколко златни дублона.
Възцари се напрегнато мълчание. Всички очи се впиха в златните монети и скъпоценните камъни.
— Съкровището — обясни Скип. — Аз… задигнах малко от него по-рано днес.