Мълчанието продължи още известно време. След това помощник-капитанът прочисти гърлото си:
— Е, генерал Магърк, какво е това? — попита и махна към проблясващите на пода скъпоценности.
Генералът беше пребледнял, но когато отговори, гласът му беше равен.
— Нямам представа. Някакъв номер.
Помощник-капитанът махна на сержанта:
— Отменям последната заповед. — След това извади мобилния телефон.
— Какво правите? — попита генералът.
— Ще се обадя на нашия номер за връзка с ФБР при извънредни случаи и ще проверя дали имат агент на име Кори Суонсън.
— Разбира се, ще потвърдят, че има такава! Тази жена очевидно е имитатор.
Помощник-капитанът натисна бутона за бързо набиране.
— Капитане, ще ви изправя пред военен съд! — Магърк се обърна към войниците си. — Арестувайте задържаните!
Пехотинците обаче се поколебаха, докато помощник-капитанът с желязно хладнокръвие каза нещо по телефона, изслуша отговора, след това благодари на лицето, с което разговаряше, и прибра апарата в джоба си.
— Наистина има специален агент Кори Суонсън, която работи по случай, свързан с РБУС, и отговаря на описанието на тази млада жена.
— Както вече казах — имитаторка.
— Може би — отговори помощник-капитанът тихо. — А може би — не. Но фактът е, че тя се намира под попечителството на флота. Реших да не предавам сега затворниците. Ако искате да ги получите, генерале, има процедура, а както двамата знаем, тя е свързана с канцеларска работа.
Генералът извади пистолета си:
— Ах ти, кучи сине, канцеларска работа, а? Предай ми ги или ще ги отведа със сила! Войници, пригответе оръжията си!
Пехотинците насочиха оръжията си. В отговор неколцина моряци извадиха пистолети и образуваха защитен кръг около своя командир.
— Генерале, осъзнавате ли какво правите? — попита помощник-капитанът.
Пистолетът в ръката на генерала започна да трепери.
— Моряци, свалете оръжия — нареди помощник-капитанът.
Хората му се подчиниха, обаче напрежението в помещението продължаваше да е почти непоносимо.
Помощник-капитанът си пое дълбоко дъх.
— Ние, тоест флотът ще установи самоличността на тези хора. След това ще решим какви да са следващите стъпки. Не просто така, а в съответствие с изискванията на правилниците.
Ръката на генерала затрепери още по-силно. Цевта направо подскачаше.
Лейтенант Удбридж също беше извадила пистолета си и държеше на мушка помощник-капитана. Сега тя изведнъж се завъртя и го насочи срещу своя началник.
— Сър! Свалете оръжието си!
Генералът я зяпна в недоумение.
С насочено оръжие тя заговори на помощник-капитана:
— Капитане, вашето разследване ще открие, че тези хора са наистина онези, за които се представят. Испанското съкровище е истинско и в момента наистина се изнася. Чрез заповеди и заплахи бяхме принудени да се подчиняваме.
Генералът се вторачи в нея.
— Какво? Ах, ти, подла предателка… заби ми нож в гърба!
— Всички бяхме принудени да изпълняваме желанията на генерала — продължи тя и се обърна към войниците. — Обаче всичко свърши. Господа, свалете оръжията си.
Те се подчиниха.
— Генерале — каза тя с глас, който на Нора се стори невъзможно хладен, — вие също.
Вместо да се подчини обаче Магърк тръгна заднешком към отворената врата на помещението с треперещо оръжие, но все още насочено към помощник-капитана. Стигна до вратата, измъкна се през нея и изчезна в мрака.
— Оставете го да върви — нареди помощник-капитанът.
Настана мълчание. След малко той каза:
— Лейтенант Удбридж, свържете се със заместника на генерал Магърк. Обяснете му положението и накарайте хората си да спрат разграбването на това… — Той махна с ръка към пода, където златните монети и скъпоценните камъни продължаваха да проблясват. — И ги накарайте да изтеглят проклетите дронове, които не спряха да бръмчат над главите ни.
— Да, сър.
Нора я наблюдаваше как се обръща и излиза. Онова, което преди малко изглеждаше невероятно тъп ход, сега, реши тя, излезе невероятно умен: в един миг лейтенантът се беше превърнала от благоразположен съучастник в лоялен армейски офицер.
Тогава помощник-капитанът се обърна към Кори.
— Вие наистина ли сте агент на ФБР?
— Какво значи наистина? — отговори ядно Кори. — Нали чухте лейтенанта. Свалете ни белезниците и ми позволете да се обадя на моя началник.
61.
Три дни по-късно в десет сутринта в склада за съхраняване на доказателства специален агент Кори Суонсън грижливо подреждаше всичко, което ФБР бяха намерили в къщата на Чарлс Фаунтин. Уловът си го биваше! Оказа се, че Фаунтин е ръководил добре замислена иманярска операция в продължение на повече от три години, като използвал подбрана група от същите престъпници, които защитавал като адвокат. Фаунтин беше единственият член на тази група, оцелял от престрелката в Хай Лоунсъм. Уотс го беше ранил в ръката и тъй като адвокатът не си падаше по престрелките, бе лежал на мястото си, докато всичко свърши. Оттогава не беше казал и дума — нито една дума, дори след като се сдоби с адвокат.