Затова те трябваше да разберат какво точно са търсели Фаунтин и неговата банда в Хай Лоунсъм. Дори беглият преглед на документите показваше, че не е съкровището на връх Викторио, както Фаунтин беше заявил на Уотс по време на престрелката. Не, имаше нещо друго. Нещо с голяма стойност, скрито там. Но какво? Документите, открити в сейфа на Фаунтин с размерите на гардеробна, бяха толкова много, колкото и объркващи.
В подготовка да се оттегли и да остави на Кори да поеме изцяло разследването, Моруд я беше помолил да събере всичкия документален доказателствен материал и да го подготви за групов преглед. Това беше обичайният номер на ФБР за проучване на много по обем и объркващи доказателства.
Кори беше нервна. Работата беше сериозна. Тя се огледа и видя, че кафемашината е приготвила прясно кафе. Всичко си беше на мястото. Вече беше 12:55 ч. Групата щеше да дойде след пет минути. Беше организирала срещата преди обедната почивка.
Приглади костюмчето си, оправи ремъка, на който висеше значката с личната карта, и в този момент чу гласове в коридора. Влезе Моруд с дебело превързана ръка, следван от Нора Кели, шериф Хоумър Уотс, Милт Алфиери, Дон Кетърман и Найджъл Лейтроп. Последен се появи човек, когото Кори рядко виждаше — специален надзираващ агент Хулио Гарсия, който беше и началник на полевия офис на ФБР в Албакърки.
— Кори, нещата са отишли доста далеч — каза Моруд, който носеше клипборд с главния списък на доказателствата. Макар да не бе коментирал нищо за намирането на златото и разобличаването на генерала или за изчезването на медицинския вързоп от склада за доказателства на ФБР, инстинктът ѝ подсказваше, че беше свършила нещо голямо. — Хайде да видим дали ще можем да извлечем някакъв смисъл от всичко това.
— Да, сър.
Моруд погледна в списъка.
— Защо да не започнем със скицата на Хай Лоунсъм?
Кори бързо я намери, измъкна я от безбройните листове доказателства и я разположи на друга маса. Всички се събраха около нея.
— Отлично — продължи Моруд. — Въздушните снимки също ще бъдат от полза за сравнение.
Кори погледна към мястото, където беше сложила снимките, и започна да рови из тях.
— Кои въздушни снимки по-точно? — попита тя с предчувствие за беда в стомаха.
— Увеличените, на които се виждат най-много подробности.
Кори потърси, след това отново, а в помещението настана тишина.
— Изглежда, не са тук.
Моруд повдигна вежди, но нищо не каза.
— Добре — започна той отново след няколко секунди, — а скицата, която показва външната част на постройките?
— Да, сър. — Кори отиде до мястото, където я беше оставила сутринта. Нея също я нямаше.
Тя преглътна.
— Няма я.
Отново настъпи тишина.
— Какво имаш предвид с „няма я“? — попита Моруд. — Нима искаш да кажеш, че е изчезнало доказателство?
Лицето на Кори пламтеше от червенина.
— Така изглежда.
— Кой е влизал тук? — намеси се Гарсия. — Кой има достъп?
— Не знам — смотолеви Кори. — Тази сутрин подредих всички тези доказателства. Но сега… — Тя преглътна.
— Трябва да е някакво объркване — каза Моруд в опит да я защити. — Кори, защо не погледнеш отново на лавиците, за да провериш дали случайно не си забравила някоя кутия?
Кори знаеше, че не е така, но не поиска да му възразява.
— Да, сър.
Тя се насочи натам с нейното копие от списъка с доказателства, но лавицата, която съдържаше улова от дома на Фаунтин, беше празна. Беше взела всички документи и те не можеха да бъдат на друго място.
— Съжалявам — каза тя, когато се върна. — Там няма забравени доказателства. Всички са тук.
— Как може всички да са тук — попита Гарсия, повишавайки тон, — след като липсват ключови доказателства?
Кори се вторачи в него и от объркване се изчерви още повече.
— Не зная, сър.
— Не знаете? — тросна се Гарсия и я загледа гневно.
На Кори ѝ се стори, че умира. Цялата тежка работа, опасностите, през които премина, заговорът, който разкри, съкровището…