Пендъргаст спря поглед върху групата.
— Всичко това е много показателно, нали? Вече изглежда доста ясно какво са търсили Фаунтин и неговите хора.
Кори нищо не каза. На нея въобще не ѝ беше ясно. Нищо в този лабиринт от объркващи доказателства сякаш нямаше връзка помежду си.
След мълчанието, което посрещна неговото изявление, по лицето на Пендъргаст плъзна лека усмивка.
— Агент Пендъргаст — обади се Моруд, — може ли да навлезете в малко повече подробности за връзките, които виждате между тези доказателства?
Веждите на Пендъргаст се стрелнаха нагоре в престорена изненада.
— Повече обяснения?
— За онези от нас, на които липсва вашата забележителна проницателност — отговори сухо Моруд.
Кори виждаше, че Пендъргаст се забавлява искрено.
— Много добре. Какво е първото, което се случва на въоръжен човек, който се предава на врага си?
— Разоръжават го — изстреля Кори. Изведнъж беше започнала да вижда как парчетата започват да пасват едно на друго. — Значи Лоутън е взел пушката на Джеронимо… и след това може би я е дал на Смит като награда. Вие казахте, че Смит е изиграл важна роля в залавянето. Когато бил уволнен, Смит е взел пушката си в Хай Лоунсъм. Не би я поверил на никого другиго. Обаче загинал при срутването на шахтата.
— Не би взел пушката в рудника — добави Нора.
Кори кимна.
— Което означава, че пушката може да е още някъде из Хай Лоунсъм.
— Браво, агент Суонсън — извика Пендъргаст и плесна с ръце. — И ако пушката на Лоутън е продадена за един милион и двеста хиляди долара, колко ли ще струва тази на Джеронимо? — Той отново почука с пръст по скицата на стария пансион, където беше живял Смит. — Сигурно е държал тази награда близо до себе си. Значи е някъде из тези руини. Може би трябва да идем да хвърлим един поглед? — Той направи пауза. — Да вземем ли и адвокат Чарлс Фаунтин, с нас? Имам усещането, че намирането на пушката ще се окаже онзи психологически подтик, който ще го накара да говори.
62.
Нора Кели не се интересуваше от търсенето на пушката, нито пък някой я покани да участва. Пендъргаст очевидно нямаше намерение да цапа безупречния си костюм. В резултат двамата стояха един до друг и гледаха как екипът за търсене на доказателства на ФБР, ръководен от Кори и Моруд, претърсва развалините на пансиона — същата сграда, в чието мазе беше изкопала тялото на Джеймс Гауер. Някои от членовете на екипа имаха детектори за метал и претърсваха терена и вътрешността.
Беше съвършен есенен ден. Въздухът беше свеж и хладен, а старият призрачен град беше залят от златното слънце. Между тях по молба на Пендъргаст стоеше мълчаливо Чарлс Фаунтин с белезници и превързана ръка.
— Нора, кажете ми — поде Пендъргаст — какво се случи, след като генералът избяга в пустинята? Досега не успях да науча подробностите.
— Флотът ни предаде на ФБР, където бяхме разпитани. Слава богу, след това ни пуснаха.
— Разбрах, че алчността на брат ви по ирония се оказала гениален ход.
Нора се усмихна:
— По-скоро е случайност.
— А генералът?
— Намериха тялото му ден по-късно. Прострелял се е в главата. Войниците, които опитали да изкарат двата камиона със съкровището от полигона, били заловени. Всичко задигнато е възстановено. Ще го изследваме, включително и за неговото историческо значение.
Пендъргаст поклати глава.
— „Сега всички боготворят златото, почитта към всичко останало е премахната“.55 Това е казал един от така наречените поети на Август за Римската империя. То важи с пълна сила и днес. — Той се обърна към Фаунтин. — Не сте ли съгласен?
Адвокатът не отговори.
— Много хитър заговор — продължи Пендъргаст. — Вие и вашите съмишленици — богаташи и стълбове на обществото — сте разполагали с ресурсите и познанията, за да проучвате най-вероятните места в руините и историческите местности, където могат да се намерят ценни артефакти. Проверките са били методични. След това сте провеждали удар с хирургическа точност — нощно време с тежки превозни средства, включително хеликоптер, обирате мястото и си тръгвате. Обикновено сте внимавали да оставите мястото така, сякаш е недокосвано, но странно празно. Когато това е било невъзможно, сте причинявали големи щети, за да маскирате умната кражба като акт на безсмислен вандализъм. След това сте продавали добитото на черния пазар на кръг от олигарси, шейхове и милиардери със страст да колекционират определени неща.
— За агент на ФБР имате твърде живо въображение — отбеляза Фаунтин.