Фаунтин се вторачи в Пендъргаст.
— Вие сте самият дявол.
— От вас, сър, ще го приема за комплимент. — И Пендъргаст леко се поклони на адвоката.
63.
Пендъргаст, който се беше спуснал deus ex machina на сцената, както беше свикнал, сътвори своето малко чудо и се върна в Ню Йорк Сити. Кори беше отново в Албакърки, а Нора току-що беше получила обаждане от кабинета на президента. Съобщиха ѝ, че д-р Уайнграу би искала да я види веднага, ако е удобно. Беше удобно в момента. Нора скочи на крака и все още стискайки плика, който се готвеше да отвори, излезе иззад бюрото си и пое по коридора с бързи крачки.
Кабинетът на д-р Марсел Уайнграу изглеждаше до голяма степен както преди, като се изключи добавената графика от Салвадор Дали на стената. Нора седна на едно от кожените кресла. Разбира се, знаеше за какво е срещата и сърцето ѝ блъскаше като лудо. Не спираше да си напомня, че няма за какво да нервничи. Просто нямаше защо след всички похвали, които беше получила за подпомагането на ФБР да завърши случая.
— Нора, много се радвам, че можа да дойдеш — каза Уайнграу топло и приятелски. — Възстанови ли се от последните вълнения?
— Да — кимна Нора. — Неловко ми е да си спомням как ви помолих за два дни отпуск, за да разкопая тялото в Хай Лоунсъм, а се оказаха цели седмици…
Уайнграу махна с ръка сякаш за да отпъди този въпрос.
— Всичко завърши направо героично. Ти оказа забележителна помощ на ФБР… а рекламата за института беше безценна.
— Благодаря.
Уайнграу сплете пръсти.
— Повиках те, за да поговорим за нещо друго.
Нора се приготви. Ето, започва се. Щяха да говорят за нейното повишение.
— Както знаеш, д-р Уинтър се пенсионира и мястото на началник на археологията ще се освободи.
Нора кимна.
— Макар аз да съм изключение от правилото, ти самата сигурно знаеш, че в института има традиция повишенията да са на хора отвътре. Обикновено не вземаме хора отвън, след като имаме таланти сред нас.
— Мисля, че това е добра политика.
— Да. Аз се посъветвах с вицепрезидента и управителния съвет. Решението за заемането на това място не е само мое, особено като се има предвид, че съм тук само от два месеца. Много обмисляхме и обсъждахме.
Нора кимна отново. Успя да потисне своето вълнение. Началник на археологията. Това беше голяма работа. Повишението на заплатата също беше значително. Но най-важното щеше да е осезаемото признание за нейната упорита работа, уважението към нейните научни изследвания.
— Вече взехме решение. — Уайнграу замълча и на лицето ѝ се изписа сериозно изражение. — Повиках те да дойдеш, защото лично исках да ти съобщя новината.
Нора кимна отново. Разбира се, че лично.
— Зная, че това ще те разочарова.
В първия момент Нора реши, че не е чула добре. Но не бъркаше. Почувства как изстива вътрешно, все едно изпада в някакъв вид безтегловност.
— Решението беше трудно, с много спорове. Но накрая по мое мнение, подкрепено от управителния съвет, решихме, да предложим мястото на д-р Конър Дигби.
Уайнграу замълча, но след като Нора нищо не каза, продължи със сърдечен тон:
— Зная, че това е разочароваща новина, и смятам, че ти дължа обяснение. Мястото изисква не само вземането на административни решения, както знаеш, но и в голяма степен публично и обществено взаимодействие. В много голяма степен. Изисква човек, който не само има безупречна академична кариера, но също така е представителен, изразителен, очарователен. Казано накратко и по-грубо — дрънкало. Не че и на теб не биха ти се удали тези неща — не. Но ти си на първо място археолог. При това първокласен. Работата ти е блестяща. А онова, което направи за института, направо не се поддава на описание. Ние сме толкова, толкова благодарни! Но административната работа не е твоята сила. Проектът „Цанкави“ закъснява, разбирам причините за това, но догодина се налага да подновим разрешителното — нещо, което не сме очаквали. Нора, искаме да те държим на мястото, където блестиш, където е твоята сила: на полева работа и в лабораторията. Не в заседателната зала или при набирането на средства.
Сега вече говореше по-бързо и нервно.
— Тук започва ролята на Конър. Както знаеш, той беше мой докторант и аз познавам семейството му много добре.