Не, Нора не знаеше. Но в това имаше логика. Ако беше хвърлила едно око на автобиографията на Конър, щеше да види, че е защитил доктората си в Бостънския университет, и да направи връзката.
Уайнграу продължаваше да говори:
— … Той има от този вид произход, знаеш какво имам предвид: стара фамилия от Нова Англия и всичко останало. Това е нещо, с което човек се ражда. Това не е твой минус. Просто животът е такъв. Ние правим крачки — всяка година, ние правим крачки — но тези „стари пари“ и връзки с фамилиите от Източното крайбрежие ще ни позволят да напреднем много повече.
Уайнграу най-накрая спря да говори, може би се усети, че е казала прекалено много. Нора почувства известно напрежение около очите и ъгълчетата на устата. И за свое голямо огорчение установи, че ѝ се плаче. Обаче нямаше никога да позволи на тази жена да го види. Затова стана с остатъците от достойнство, които успя да събере, и тъй като не смееше да заговори, просто се обърна и излезе от кабинета. Чу Уайнграу да я вика по име, преди да завие зад ъгъла на коридора и да се втурне в своя кабинет. Затвори и заключи вратата, като благодареше на бога, че Дигби го няма. Вероятно се беше изпарил, след като знаеше какво предстои.
Седеше в сумрака, поемаше си тежко дъх, но успя да сдържи сълзите. Осъзна, че планът още от самото начало е бил такъв. Уайнграу беше довела Дигби, за да го повиши. Било е предрешено. Каквото и да беше или да не беше направила Нора, нямаше да промени нищо. Вестникарските статии, които изтъкваха нейната роля в разобличаването на заговора в РБУС и свързаните с това убийства, сигурно бяха затруднили Уайнграу да прокара решението си през управителния съвет. Но пък УС беше слаб, състоеше се най-вече от пенсионирани бизнесмени и без съмнение не се беше затруднила кой знае колко.
Нора поклати глава. Трябваше да се съвземе и овладее. Животът не беше справедлив. Вече много пъти беше учила този урок. Изпускането на повишението със сигурност не беше най-лошото нещо, което ѝ се беше случвало. В никакъв случай. Колкото и да ѝ беше неприятно да признае, в думите на Уайнграу имаше и истина. Работата на началник на археологията, освен високия престиж и доброто заплащане, беше по-скоро политическа, отколкото научна. Началникът управляваше хората на терена, но не си цапаше ръцете. Това беше нещо, което Нора в своя стремеж за напредък не беше обмисляла.
Тя въздъхна дълбоко. Без съмнение това беше просто оправдание. От целия заговор, а ставаше дума точно за заговор, я заболя много и знаеше, че още дълго ще я мъчи. Предположи, че вината всъщност не е на Дигби — Уайнграу беше в основата на всичко. Въпреки това Нора знаеше, че вече няма да може да се отнася с тях по същия начин.
В този момент осъзна, че стиска нещо в дясната си ръка. Беше пликът, който се канеше да отвори, когато ѝ се обадиха, че президентът иска да я види. Беше го смачкала в резултат на емоционалната си реакция. Сега го сложи на бюрото си и го изглади с ръка. На плика нямаше адрес за отговор, а единствено релефен надпис: Департамент по правосъдието на САЩ.
Нора го отвори с показалеца, извади единствения лист вътре и прочете написаното на него. Когато свърши, а писмото беше кратко, потъна в мълчание. Дълго време не помръдваше от мястото си. Накрая вдигна глава и се взря през прозореца, който гледаше към розовата градина на института, зад която се издигаха покритите с борове очертания на планината Сън, позлатена от лъчите на следобедното слънце. Бръсна малко влага от ъглите на очите, после леко се усмихна. Животът наистина не беше справедлив, но понякога, когато най-малко очакваш, все пак подреждаше картите в твоя полза. Когато погледна пак надолу към писмото, слънчев лъч попадна на него и тя го прочете отново.
КАБИНЕТ НА ДИРЕКТОРА
Департамент по правосъдие
Федерално бюро за разследване
Вашингтон, окръг Колумбия, 20353-0001
Лично
Д-р Нора Кели
Чрез Археологическия институт на Санта Фе
4212 Камино Кампанас
Санта Фе, НМ 87507
Скъпа доктор Кели,
С удоволствие използвам тази възможност, за да Ви информирам, че бяхте избрана да получите тазгодишния Директорски медал за изключителни постижения.
Веднъж годишно всеки от 56-те полеви офиси на ФБР избира чрез гласовете на най-високо поставените агенти едно цивилно лице, което е показало качествата кураж, безкористност и патриотизъм, често рискувайки своята лична безопасност. Вие бяхте посочена от полевия ни офис в Албакърки да получите тази награда.
В добавка и друг полеви офис — нещо небивало досега в историята на ФБР — също избра Вас.