— Разбирам — кимна Кори, — но става дума само за няколко часа работа. Просто искам да съм сигурна, че е извършена както трябва и доказателствата не са опорочени.
— Съмнявам се, че институтът ще ме освободи дори за един ден.
— Напротив, убедена съм, че ще го направят. Местните организации често предоставят своите познания на правоохранителните служби. Смята се за проява на любезност.
— Любезност. — Нора изпита леко раздразнение как Кори беше извъртяла нещата, намеквайки, че отказът ще бъде проява на нелюбезност. Новобранец или не, агент Суонсън отново доказваше, че може да бъде голяма досада.
— Освен това — добави Кори — ще е добра реклама за института, а тя няма да му е излишна… точно при днешните обстоятелства.
И чия е вината? — едва не се сопна Нора, но преглътна въпроса си. Тази проклета агентка на ФБР беше като куче, което проси кокал. Много зависеше от гладкото довършване на този проект. Лично за Нора. Тя отново си пое дълбоко дъх:
— Съжалявам. Кори, ти изложи добре случая. Наистина. Обаче аз ти казвам истината. Ние сме невероятно заети, гоним всяка минута, защото изоставаме с графика — завърши тя. След това ѝ отправи широка усмивка в знак на извинение за отказа. Може би ако раздели сандвича си с нея, жената скоро ще си тръгне.
— Била ли си в призрачния град Хай Лоунсъм? — попита след малко Кори.
— Никога не съм чувала за него.
— Разположен е на плоския връх на хълм и се извисява над пустинята Хорнада дел Муерто. Стар миньорски град. Сградите са запазени като по чудо. Има кръчма, хотел, черква, обори и конюшни. Това са планините, където са обикаляли Джеронимо и Кочис. С една дума, много вълнуващо място.
Нора поклати глава. Нямаше да налапа примамката.
— Трупът, който споменах, е намерен от иманяр в мазето на много тайнствена сграда, която се издига в края на хълма. Навярно е потърсил убежище в нея или тялото му е било изхвърлено там. Преди може би шейсет или седемдесет години.
— Значи няма следи от насилие? — попита Нора, без да иска.
— Трудно е да се каже. Иманярят е успял да изрови само черепа и част от дясната предмишница, преди да бъде арестуван. Трупът е мумифициран и зарит с довян от вятъра пясък. Не съм археолог, но изглежда, е клекнал, облегнат на стената.
— Мумифициран? — Нора беше заинтригувана, но малко. Кори правеше доста успешна реклама на случая си. Обаче тя просто не можеше да си го позволи. Най-добре щеше да бъде да не чува нищо повече по темата.
Нора поклати глава, като се надяваше, че така слага край.
— Кори, бива те да събуждаш интерес, обаче моментът, който си избрала, не е подходящ. Направо съм притисната с гръб към стената.
Кори погледна към пода някак си колебливо, после вдигна очи и се взря първо в Аделски, после в Нора.
— И аз съм притисната. Виж, наистина имам нужда от помощ. Малко загазих в работата си. — Отново се поколеба. — Всъщност, честно казано, загазих здраво. Чухте ли за престрелката в планината Сандия?
— Да, аз чух.
— Бях един от замесените агенти. Някак си успях да оплескам работата. Затова ми стовариха този случай. Мисля, че е един вид наказание. Или, още по-вероятно, първата спирка по обходния маршрут към канцеларска работа — например разследване на престъпленията на белите якички.
Нора се смръщи.
— Какво искаш да кажеш с „оплесках работата“? От онова, което чух, случилото се в планината Сандия е успех. Те… ти спаси малко момиче, без да пострада.
Кори изстена, след това махна с ръка, сякаш искаше да прогони нещо болезнено.
— Не мога да навлизам в подробности. — Отново погледна към Аделски. — Но се надявам, че е станало ясно колко важно е това за мен.
Нора нямаше какво друго да каже, затова запази мълчание.
— Помислих си, нали разбираш, с оглед случилото се в Сиера, когато аз… хм… — Тя замълча. — Добре де, неприятно ми е да го изтъквам, но това е истината: когато ти спасих живота.
За миг Нора изгуби ума и дума от такова безсрамно съчетание на честност и липса на такт. В този момент раздразнението ѝ внезапно се изпари и нямаше какво друго да направи, освен да избухне в смях.
— Нямаш спирачки — каза тя и поклати глава. — Предполагам, че наистина здраво си загазила. Добре. Благодаря ти отново, че ми спаси живота в Сиера. Между другото, ти няма защо да ми благодариш, че те спасих от хипотермия.
Сега беше ред на Кори да замълчи.
Нора разтвори ръце с дланите нагоре. Трудно можеше да откаже на такава молба. Освен това си помисли, че ако помогне pro bono на ФБР, това ще поизлъска доброто име на института и ще доведе до нейното повишение с допълнително ускорение.