Градът се простираше върху равния връх на хълма и се извисяваше над толкова голяма пустиня, че приличаше на овеществена безкрайност. В далечината можеше да види огромната шир на Хорнада дел Муерто. Брутално сурова жълто-кафява пустиня, покрита с червени, черни и сиви петна, която се простираше чак до подножието на планините. Беше свеж есенен ден, небето беше синьо-зеленикаво, въздухът прохладен и живителен. Изведнъж Нора се зарадва, че Кори я беше уговорила да дойдат тук, и малкото останало раздразнение се стопи.
— Не е лошо, нали? — попита Кори и бръсна късата си кестенява коса от лицето, докато се оглеждаше.
— Не, дори никак — отговори Нора. И след малко добави: — Затова обичам Ню Мексико. Пълно е с удивителни места като това. Извадила си късмет, че си попаднала в полевия офис в Албакърки.
— Така ли мислиш? Албакърки прилича на дупка.
— Има си и хубавите страни. Просто трябва да ги намериш. Пък и го приеми положително: предвид високата престъпност, недофинансираното полицейско управление и некадърния окръжен прокурор никога няма да ти доскучае.
— Не долавям ли нотка на озлобление?
Нора се засмя.
— Не казвам нещо, което всеки в Ню Мексико да не знае.
Върнаха се в линкълна и Кори подкара бавно надолу по главната улица, а при черквата завиха надясно. Сякаш като по поръчка ято гарвани излетя от камбанарията при появата им, изразявайки с грачене своето недоволство. Минаха край едно разклатено училище, обрасло с чумиза10 и заобиколено с ограда от колове. Когато стигнаха до края на града, се приближиха към постройка, която се издигаше самотна, отчасти срутена, а ерозиралите кирпичи стърчаха като множество изгнили кафяви зъби. Кори спря колата и двете слязоха.
— Питам се какво прави тази голяма постройка толкова настрана и съвсем сама? — зачуди се Нора.
— Обзалагам се, че тук е бил публичният дом.
— Знаеш ли — кимна Нора, — май си права.
След като взе от задната седалка раницата, в която бяха инструментите ѝ за разкопки, водата и обяда, тя я метна на гръб и вдиша дълбоко чистия въздух. Хай Лоунсъм. Ако някога е имало място, което да подхожда на името си, то беше пред очите ѝ. Въпреки многото работа, която я чакаше в Цанкави, това щеше да се окаже интересен ден. Може би дори твърде интересен.
Много невероятно е, помисли си тя, трупът да се окаже жертва на убийство. Вероятно ставаше дума за нещастен случай — някой се беше изгубил и умрял от глад и жажда. Или заради горещината. Отдели известно време да огледа полуразрушената сграда. Там, където беше паднал покривът, лежаха сухи, сцепени дървени греди. Вратата към мазето, наполовина затрупана с пясък, се отваряше навътре. Натам водеха пресни следи.
— Надолу през тази врата — обясни Кори. — Облегнат е на далечната стена и е наполовина разкопан.
Нора кимна.
— Добре, нека хвърля един поглед.
— Имаш ли нещо против да дойда, за да гледам? Обещавам да не ти се пречкам.
Нора се поколеба. Не обичаше да ѝ дишат във врата, докато работеше.
— Вижда ми се доста тясно.
— Всъщност това е нещо, което трябва да направя като агент, комуто е възложен случаят. Ако е възможно.
Такава си беше Кори — винаги напъваше до края.
— Добре — съгласи се Нора след малко. — Внимавай за гърмящи змии!
Тя свали раницата и я пъхна през отвора, застана на четири крака, изпълзя и се спусна надолу по натрупания пясък. Когато стигна долу, имаше само толкова пространство за главата, колкото да се изправи. Тук-там се виждаха малки дупки: може би проучвателни изкопи. Или, което беше по-вероятно, иманярят беше копал за находки. След като очите ѝ свикнаха, можа да види далечната стена, където навятият от вятъра пясък беше разчистен. Тя отиде там и видя открит череп и предмишница.
— Какво мислиш? — попита Кори зад нея.
Нора не отговори веднага. Усети как я обхваща тревога.
— Е, май ще се окаже доста работа. За да бъдат разкопките проведени както трябва, ще се наложи да махна всичко около него чак до пода на мазето. Това е доста пясък. — Тя се поколеба. — Не съм сигурна, че може да се свърши за един следобед.
— Не може ли само да изкопаеш тялото?
Нора въздъхна. Хората май не разбираха как работи археологията. Бяха гледали твърде много филми за Индиана Джоунс.
— Не. Ние не изкопаваме просто така нещата. Мислех, че го знаеш.
Кори изглеждаше смутена.
Нора продължи.
— Трябва да разкопаваш до онова, което наричаме „хоризонт“. В този случай хоризонтът е подът на мазето. Може да има находки, останали на пода около него. Налага се да слизаш слой по слой. А при този подвижен пясък трябва да го правиш с четкане.