— Разбира се — отговори президентът. — Вземи двата дни и дори повече, ако има нужда. Трябва да правим подобни неща, за да очистим нашето име сред общността. Слава богу — добави тя, — че сега разполагаме с Конър да поеме част от бремето.
Нора излезе от кабинета с последното изречение в главата.
10.
Кори се изненада, когато Моруд с готовност прие нейното предложение, докато не ѝ хрумна, че явно гледа да я разкара за няколко дни от офиса. Ако това беше причината — така да бъде. Тя щеше да се отнесе към този случай все едно беше най-важният на света и няма да покаже и намек за тревогата и отчаянието, които изпитваше. Нора се беше разбрала със своя помощник Аделски и се погрижи да му остави списък със задачи, които щяха да го занимават, докато отговаря за разкопките през следващите няколко дни.
Преди две вечери се бяха върнали в призрачния град с нужното оборудване и храна. На следващия ден Нора работи от съмване до смрачаване и тази сутрин също започна в шест. При залез беше свършила с разкриването на трупа и пода на мазето около него. Сега в десет вечерта седяха около приятен огън след заслужена вечеря с пържоли. Нора беше опитен къмпингар, а брат ѝ Скип беше дошъл, за да готви, да се грижи за лагера и да осигурява музикалното забавление. Кори го смяташе за прилично момче, слаб и дългунест, с чорлав перчем кестенява, лошо подстригана коса. Беше отличен готвач, а палатките, които беше опънал, бяха обтегнати като барабани. На Кори ѝ харесваше как се върти из лагера и се грижи всичко да е в порядък. Макар че дрънкането на китара и изпълнението на стари каубойски песни нямаше да му спечелят договор за студиен запис, на Кори ѝ допадаше, че е там, под покритото със звезди небе до загасващия лагерен огън, и слуша непознати песни, съпровождани от ненастроен добре „Гибсън“12. Най-голямото му достойнство, помисли си тя, беше несекващото му любопитство. Щом чу историята за миньорите, умрели затрупани в шахтата, не се успокои, докато не посети порутеното гробище, огледа всеки надгробен камък и зададе десетки въпроси, на повечето от които Кори не можеше да отговори.
Изпита облекчение, че най-накрая разкопките завършиха. Болезнено бавната работа на Нора по трупа едва не я подлуди. Часове наред само четкай, четкай, четкай. Ясно осъзнаваше големината на услугата, която археоложката ѝ правеше, и многото часове работа, които влагаше в това. В края на днешния ден Нора беше разкрила целия труп. Той представляваше странна и страховита гледка, която само задълбочаваше мистерията какво е правил мъжът в мазето и как е умрял. Утре сутринта, след като Нора приключи с документирането на мястото, щяха да махнат трупа и свързаните с него неща и да ги поставят в кутии за доказателства, а после щяха да откарат всичко в Албакърки. Кори беше доволна, че бе съумяла да прекара тези дни далеч от офиса: за първи път след престрелката се беше почувствала донякъде нормално. Въпреки това лично на нея ѝ се искаше случаят да излезе ялов и с това да завърши нейното изкупление, след което Моруд да ѝ възложи нещо по-значимо.
— Сега, когато сме свършили всичко — предложи Скип, седнал на пън до огъня, — някой иска ли глътка сотол?
Той измъкна бутилка от раницата си и я вдигна във въздуха, където тя започна да проблясва на светлината от пламъците, след което леко я разтърси.
— Уф — възкликна Нора. — Знаеш, че не мога да понасям това нещо.
— Какво е сотол? — попита Кори.
Нора поклати глава.
— Довери ми се. По-добре изпий една бира вместо тази текила.
Тя отвори хладилната чанта, измъкна две „Корона“ от леда и предложи едната на Кори. Бутилката изглеждаше изкусително с водните капчици по нея. Кори се замисли дали е свободна от задължения и реши, че е така.
Затова прие.
— Добър избор — похвали я Нора, докато развиваше капачката на бирата си и отпи глътка. — Скип, не прекалявай с текилата.
— Няма, няма!
Настъпи мълчание, и тримата се бяха вторачили в огъня.
— Чудя се дали скелетите на тези миньори не са някъде под нас — подхвърли Скип най-накрая. — Горе-долу тук е била шахтата на златната мина, нали? Само си помислете: бавна смърт от глад и жажда. Или от задушаване. При това в пълна тъмнина. — Той понижи глас. — Трябва да знаете, че хората, които умират по толкова ужасен начин, не си мълчат. Техните духове… стават неспокойни.
Нора го замери с капачката от бирата.
— Не започвай с проклетите си истории за духове в опит да ни изплашиш до смърт.
— И така — прекъсна я Кори, — сега, след като разкри трупа, какво мислиш?