— А може би не — възрази Нора, докато махаше пясъка от наполовина заровения череп.
— Какво искаш да кажеш?
Нора посочи и Кори веднага разбра. Археоложката беше открила предната част на черепа и там се виждаше нещо, което не можеше да се сбърка: дупка от куршум. Беше влязъл в черепа, но не се виждаше изходно отвърстие.
Нора внимателно вдигна черепа и го разклати. Отвътре се чу тракане. Надникна и видя изкривения и сплескан куршум.
— Това муле е било застреляно — обяви тя.
— Защо е застрелял своето животно? — учуди се Кори.
— Не знаем дали той го е направил. Също така не знаем защо е умрял в тази странна поза, целият свит на кравай. Има много неща, в които няма никаква логика.
Двете потънаха в мълчание за известно време.
— Какво мислиш за алпинисткото оборудване? — най-накрая попита Кори.
— Обзалагам се, че е претърсвал старата златна мина под края на хълма.
Кори кимна отново.
— Хайде да приберем тези неща в кутии за доказателства.
Към десет всичко беше прибрано, опаковано и запечатано с изключение на самия труп. Скип най-сетне беше станал и бе сготвил за всички закуска от палачинки със сладко от боровинки и бекон с яйца.
— Преместването на трупа ще бъде предизвикателство — отбеляза Скип и напълни устата си с бекон. — Той е крехък като крило на пеперуда. — След това натъпка още едно парче бекон и започна шумно да го дъвче.
— Ще са нужни усилията на трима ни — реши Нора.
След закуската се върнаха в мазето, като взеха със себе си чувал за трупове и голяма, подобна на ковчег кутия за доказателства. Мъжът се беше свил в зародишна поза до стената на мазето. Беше облечен с шлифер от мушама, а отдолу носеше карирана риза и панталони от брезент, придържани от кожени тиранти. Дрехите бяха толкова изсъхнали, че краищата им бяха покафенели и се ронеха на прах. Големи парчета от кожата му се отделяха като изсъхнали листа. Останките от стара каубойска шапка лежаха близо до главата му. Едната му ръка се беше вкопчила в гърдите, а другата бе протегната, сякаш се опитваше да отблъсне нещо.
— Добре — каза Нора. — Ето как ще го преместим: ще сложим на пода до него отворената торба за трупове. След това тримата ще подложим ръце под трупа и на три ще го вдигнем внимателно и ще го поставим в торбата. След това ще сложим торбата в кутията. Разбрахте ли?
Кори и Скип кимнаха.
Пъхнаха ръцете си в ръкавици под него — Нора под раменете, Кори под хълбоците, а Скип под коленете.
— Едно, две, три! — Дружно вдигнаха трупа, който се оказа изненадващо лек, и внимателно го сложиха в отворената торба.
Странна и неприятна миризма се понесе от него, напомняше на старо сирене. Кори се опита да диша през устата.
— Чудесно — каза Нора.
— Ей — обади се Скип, — нещо падна от неговите дрехи.
Той посочи към предмета, който лежеше върху найлона под трупа. Беше с големината на ръка и завит в парче кожа, завързана в средата с ремъче.
Кори се наведе, за да го разгледа по-отблизо. Кожата се беше поразтворила и тя можа да види блясък вътре.
— Хайде да го отворим — предложи тя. — Нора, съгласна ли си?
— Не виждам защо не.
Кори снима предмета, след това Нора го вдигна с ръка, предпазена от ръкавица. Внимателно започна да развързва възела и разгъна вкоравеното парче кожа.
Вътре имаше удивителен златен кръст, украсен с камъни, които приличаха на скъпоценни, проблясващи слабо на сумрачната светлина в мазето.
— Майчице мила! — удиви се Скип.
— Красота — ахна Кори.
Хванала кръста с едната ръка, Нора извади с другата лупа от джоба си и започна да го проучва, като го въртеше във всички възможни посоки.
— Истински ли е? — попита Скип.
— Тежък е — отговори Нора след известно време — и няма следа от потъмняване. Несъмнено е от чисто злато. Изработката също е невероятна: гранулацията и филиграните са толкова фини, че са едва забележими. Почти сигурна съм, че тези камъни са истински рубини, сапфири, смарагди, тюркоази и лазурити.
— Откъде се е взел? — зачуди се Кори.
Нора се поколеба.
— Ако се налага да предположа, бих казала, че е от времето на испанската колонизация. Вероятно от седемнайсети или осемнайсети век. Това е един от най-хубавите златни предмети, които някога съм виждала.
— Колко струва? — полюбопитства Скип след още едно кратко умълчаване.
Нора се смръщи.
— Що за въпрос. От археологическа гледна точка е безценен.