— Ако се наложи да го продадеш, колко може да получиш?
Нора пак се поколеба.
— Наистина нямам представа. Сто хиляди? Половин милион? Кръстът е по-различен от всичко, което съм виждала в музеите.
Скип подсвирна.
— Какво е правил този старец, че да влачи нещо подобно в средата на нищото?
Добър въпрос, помисли си Кори.
Скип изведнъж се оживи.
— Иха, може би носи още съкровища, а? Хайде да проверим.
— Стига! — рязко каза Нора, когато Скип протегна ръце към трупа. — Никакво претърсване.
— Ще изследваме останките в лабораторията — обясни Кори — и ако има още неща за откриване, това ще стане там. Затова нека сложим златния кръст до трупа и да се връщаме бързо в Албакърки. Мисълта да останем с този предмет тук в пустошта наистина ме кара да се притеснявам.
12.
— Добре дошли в моята лаборатория по патология — приветства ги Найджъл Лейтроп, а британският му акцент изпълни помещението, докато им държеше вратата отворена.
На Кори не ѝ се понрави особено това „моята“ в изречението, но запази приятелската усмивка на лицето си, докато го следваше навътре. Моруд беше изстрелял няколко завоалирани предупреждения за спогаждането с Лейтроп. Съдебният патолог вече цяла вечност работеше в полевия офис в Албакърки и се беше сдобил с името на безвреден ексцентрик, когото всички твърдяха, че обичат. Всъщност Моруд намекна, че е досадник, а една от задачите на Кори е да го спечели.
— Бива го за всичко — беше ѝ обяснил Моруд. — Причината е, че когато той е започнал работа, криминологията не е била толкова специализирана. Така че се справя с основните неща: анализ на нишка и косми, пръстови отпечатъци, анализ на пръски кръв, определяне на кръвната група, което са искали да става бързо на място, за да не става нужда да пращат пробите в националната лаборатория. — Според Моруд едва ли щеше да се зарадва на нейните съвременни познания по съдебна антропология. — А ако не те хареса, може лесно да забави нещата, или даже по-лошо — да се окаже заблуден от нещо, което всеки друг лесно би разпознал.
Кори обеща на всяка цена да се разбира с него. В резултат, когато стисна ръката на мъжа, хладна и суха като желязно перило, беше едновременно любопитна и неспокойна. Лейтроп беше дребен, слаб мъж със заострена сива брада, тънки устни и скоклива походка. Държеше се приятелски, но изражението на лицето му въобще не беше дружелюбно.
Намираха се в мрачното пространство на лабораторията в мазето на полевия офис в Албакърки, заобиколени от оборудване, което не остаряваше красиво. Кори го последва, като лавираше между купчини картонени кутии, които бяха доставени, но още не бяха отворени, за да се озове в претъпканата и ярко осветена операционна. Мястото се заемаше от три подвижни маси с канали, на които лежаха намерените в Хай Лоунсъм неща — мумифицираните останки, все още в затворена бяла торба за трупове. На другата маса бяха поставени пластмасовите кутии с останките от скелета на мулето. На третата бяха разположени гниещите вещи.
Лейтроп смени сакото от туид с бяла лекарска престилка, която висеше на закачалка. Извади чифт нитрилови ръкавици от кутия, монтирана на стената, нахлузи ги, сложи маска на лицето, а на главата — мрежа за коса. Кори последва примера му.
— Какво имаме тук? — промърмори той, докато приближаваше до голямата маса за аутопсии. Наведе се над торбата за трупове, дръпна бързо ципа и разтвори широко двете страни, вторачен надолу с издути устни. — Помогнете ми да го прехвърлим.
Тя му помогна с торбата. Мумифицираният труп все още беше в позата си на зародиш, както бе изсъхнал. Едната ръка бе вдигната, а другата пъхната под нея, покрита от шлифера. Когато го сложиха на масата, от пукнатините и разкъсванията в изсъхналата плът и изгнилото облекло се посипа пясък, образувайки малки купчинки.
Лейтроп обиколи трупа, скръстил ръце на гърба, издавайки поредица от „хъм“ и „аха“.
Отиде до другата маса и хвърли око на костите от мулето, гниещите брезентови торби, след това се спря пред кръста, който лежеше до парчето кожа, в което беше увит преди. Внимателно го взе и го обърна, след това го вдигна към светлината.
— Впечатляващо! — възкликна, остави го обратно и се обърна към нея. — Изглежда, че ще имам доста работа занапред. Кога бихте искали да получите отчета?
Кори прочисти гърлото си.
— Всъщност очаквах да работя с вас.
— Така ли?
Тя потисна раздразнението, което я заля.
— Имам диплома по съдебна антропология. Затова ми възложиха този случай. Специален агент Моруд не ви ли уведоми?