— О, да, да! Моите извинения. Моруд спомена за вашата квалификация. Свикнал съм да работя сам, но малко помощ ще ми дойде добре. Възхитително, наистина възхитително.
Но той съвсем не изглеждаше възхитен.
Кори си напомни, че дори като специален агент да има по-висок чин от Лейтроп, той беше ветеран по служба в Албакърки, а тя само новобранец. При това новобранец, който наскоро е прецакал работата. Нямаше да бъде добре да започнат да си оспорват кой е началник, особено след предупреждението на Моруд.
— Е, това е един великолепен малък проблем, нали? — Лейтроп потърка ръце и млясна с уста, все едно щеше да започне да яде, докато обикаляше масата за аутопсии, на която лежеше трупът. Кори видя, че той е истински заинтригуван. Не се беше превърнал в безчувствен касапин. — Да се залавяме за работа — подкани той. — Аз ще започна с трупа, а ви ще се заемете с артефактите.
— Моята специалност — каза Кори, опитвайки се да вложи известен авторитет в тона си, без да прозвучи като заяждане — е биологична антропология. Може би ще е уместно аз също да се включа в работата с останките?
Лейтроп се намръщи.
— Предполагам.
— Предполагам — продължи Кори, — че първо ще поискате да видим резултата от рентгеновите снимки?
— Естествено. — Лейтроп се обърна към плоския екран и набра командите на клавиатурата, за да извади рентгеновите снимки на екрана. В помещението настъпи тишина, докато двамата разглеждаха снимките квадратче по квадратче от координатната мрежа, започвайки с черепа. Кори беше поискала да се сканира и с компютърен томограф, но Моруд го забрани, като се мотивира с разходите и с това, че още няма официален случай.
— Няма стоматологична намеса — отбеляза Лейтроп, — затова е невъзможно да използваме пациентски досиета. Жалко.
Кори се съсредоточи върху снимките. По време на криминологичното си обучение остана смаяна колко е лесно да пропуснеш нещо, което направо се набиваше на очи, когато ти го посочат. Беше решена да не пропусне нищо, което Лейтроп би могъл да забележи. Главно, защото не искаше той да я командва.
— Вижте това — посочи Кори. — Не ви ли прилича на едва забележима, вече почти затворена фрактура на челната кост? И още една на клиновидната кост?
— Виждам ги — отговори Лейтроп, докато увеличаваше изображението и засилваше контраста. — Да, наистина. Много фини, но лесно различими.
Продължиха огледа надолу по тялото.
— Ето и тук — каза Кори и посочи едно от ребрата. — Друга малка фрактура.
Лейтроп се взря, после я увеличи.
— Не виждам следи от образуването на фибро-хрущялен калус13 — съобщи Кори. — Изглежда, счупването се е случило след смъртта.
Лейтроп изръмжа в знак на съгласие.
— Вижте, още една — каза Кори. — И още една. Четвърто, пето и шесто предно ребро. Виждате ли?
Лейтроп не отговори.
— Всички тези фрактури са отпред — продължи Кори развълнувано въпреки желанието си. — И отпреди да умре. Явно е паднал малко преди да умре. Какво мислите?
— Не е ли по-добре да изчакаме физическия оглед, преди да си вадим заключения? — предложи Лейтроп с издути устни и саркастична острота в тона.
Кори преглътна шумно и потисна раздразнението си.
След като завършиха в мълчание огледа на рентгеновите снимки, Лейтроп се обърна към Кори.
— Позволете да ви покажа как се нагласява видеокамерата за подробния оглед на тялото.
Така е по-добре, каза си Кори. Гледаше го, докато пускаше видеосистемата, за да провери дали работи, и запомни последователността на действията му.
— Сега започваме работа — обяви Лейтроп. — И двамата трябва да кажем датата, часа, мястото, нашите имена и титли. А след това, докато работим, ще обявяваме високо какво точно правим. Разбрахте ли, млада госпожице, или трябва да повторя?
— Разбрах — Беше практикувала това много пъти в часовете по патология в колежа по наказателно правосъдие „Джон Джей“. Разликата беше, че в колежа оборудването беше по-добро.
Започнаха работа върху трупа, всеки застанал от едната му страна. Лейтроп започна да разрязва шлифера, а Кори помагаше, като сряза единия ръкав до маншета, така че да може да бъде свален на парчета, без да бъде засегнато крехкото тяло. След това шлиферът беше сгънат в една кутия за доказателства, която запечатаха.
— На предната част на ризата — каза Лейтроп — се забелязва кафяво петно. Около носа също личат следи от кръв. Изглежда, преди смъртта обектът е имал силно кръвотечение от носа.
Кори се готвеше да добави, че това е още едно доказателство за падане, но реши да се въздържи от коментар. Тя продължаваше да мълчи, оставяйки на Лейтроп да говори пред диктофона. След като огледаха и снимаха кървавите петна, те срязаха ризата, фланелката и панталоните, после ги запечатаха в кутии за доказателства. Ботушите бяха трудни за сваляне, защото се бяха свили и изкривили. Трябваше да бъдат много внимателно разрязани. Въпреки това част от крака се отчупи и остана в ботуша, наложи се да бъде откъсната от кожата.
13
Временна формация на тъкан в областта на счупване в опит на костта да се излекува сама. — Б.пр.