Кори тайно се надяваше да намерят още съкровища в дрехите: портфейл или някакъв документ за самоличност, но нищо такова не се появи, само няколко дребни монети в единия джоб на мъжа. Тя извади монетите и ги сложи на масата: две монети по двайсет и пет цента, пет по десет и четири по един цент. Лейтроп се готвеше да ги сложи в плик, но Кори попита:
— Не трябва ли да видим датите?
Лейтроп изчака, докато Кори огледа монетите и записа датите, които се простираха от 1922 до 1945 година. Последната дата беше на една почти нова монета от един цент, което тя сметна за важно.
— Изглежда, смъртта е настъпила terminus post quem14 1945-а — отбеляза Лейтроп, докато оглеждаше монетата с лупа.
— Трябва да е умрял през 1945-а или по-късно, но не по-рано — уточни Кори.
— Скъпа, terminus post quem означава точно това — каза Лейтроп и я изгледа като недоволен преподавател.
Задник, помисли си Кори с усмивка на лицето. Къде е дремала, когато е станало дума за това в „Джон Джей“? Трябва да го потърси в „Гугъл“ и да запомни проклетия термин, за да не я хванат отново натясно.
Сега тялото лежеше голо и незащитено. Когато надникна в коремната кухина, Кори видя, че там си беше свил гнездо от трева и парчета памучна тъкан някакъв гризач.
— Уютно малко жилище — промърмори Лейтроп — с много Gemütlichkeit15. — Внимателно извади с пинсета гнездото и го постави в кутия за доказателства.
Кори нямаше представа какво е Gemütlichkeit, но реши да не пита. Вместо това каза:
— Особено се интересуваме от токсикологичните и патологичните резултати. Особено заради… ъъъ… изражението на човека и позата, които може да подсказват отравяне. Бих искала да препоръчам да извадим стомаха, черния дроб и бъбреците за анализ.
— Разбрах — отговори Лейтроп, бръкна в коремната кухина и започна да реже с пукот вътре, а Кори отстъпи назад. Скоро той извади органите, за които стана дума, съсухрени като стари ябълки. Сложи ги в отделни съдове.
— Моля и проба от косата — поиска Кори.
Клъц, клъц и малкото коса, която беше останала по главата на мъжа, попадна в епруветката за проби.
— Трябват ли ви сърцето, мозъкът или белите дробове? — попита Лейтроп.
— Засега не. Всъщност искам, ако нямате нищо против, да спрем аутопсията, за да остане тялото колкото е възможно по-запазено за евентуална компютърна томография по-късно. Разбира се, стига случаят да се превърне в официален.
— Така да бъде. — Лейтроп покри трупа с найлонов чаршаф и започна да лепи етикети на кутиите за доказателства, докато Кори ровеше из вещите на мъжа, за да ги раздели и подреди. Имаше още дрехи, почерняла от сажди тенджера и очукан тиган, скара и стари кибритени клечки, увити в брезент, пукната консерва кондензирано мляко и няколко издути консерви боб, отворена тенекиена кутия от шунка с парченце изсъхнало месо вътре, счупен компас, отварачка за консерви, джобно ножче, две празни четвъртлитрови манерки и плоска бутилка от канадското уиски „Рич & Реър“, също празна. Но никакви бележници, карти, лични документи или ценности. Нищо, което можеше да подскаже с какво се е занимавал този човек. Всичко беше разпределено в етикетирани кутии за доказателства и тя отиде при костите на мулето, които бяха изсипани в голяма кутия. За разлика от човека животното не беше мумифицирано, вероятно защото беше останало навън. Взе черепа заедно с куршума, който беше причинил смъртта на животното, и го извади. Оказа се 22-ри калибър. Тя го пъхна в хартиено пликче. След това сложи всичко на масата за аутопсии.
— Кон или муле? — попита Лейтроп с повдигнати вежди, все едно е водещ на викторина.
— Винаги съм смятала, че е муле, но честно казано, нямам представа — призна Кори.
Щом чу това, лицето на Лейтроп се проясни. Смръщването изчезна и той се наведе, за да огледа черепа. Вдигна го и започна да го разглежда от различни страни, като първо присвиваше едното, а след това другото око.
— Преди трийсетина години имахме случай — поде той. — Един човек открадна муле, а собственикът на животното го погна и уби. В престрелката животното също загина. Това се случи дълбоко навътре в планината Сандия и скелетите бяха открити едва след двайсет години. Скелетът на мъжа не можа да бъде идентифициран, но се предполагаше, че може да е крадецът на мулето. По тази причина беше важно да се разбере дали е яздил кон или муле. Аз предприех малко изследване — количествено сравнение между черепите на кон и муле. Нещо, което никой още не беше правил. Разбира се, от криминологична гледна точка.