— Как го проведохте?
— Снабдих се с дузина черепи от коне и мулета и направих различни измервания. После съставих списък със средни стойности за всеки от видовете. С негова помощ можахме да определим, че черепът наистина беше на муле, което помогна да решим случая.
— Умно — одобри Кори.
— Сега ще видите как ще приложа тези данни за нашия череп. Както виждам, за съжаление, е пробит, но това няма да попречи.
Той порови в едно чекмедже, извади от там шублер и започна да мери различни части на черепа, като записваше данните на лист хартия. След като свърши, извади стар бележник и сравни мерките с други в бележника. Очевидно тази демонстрация на някогашния успех, помисли си Кори, беше разсеяла лошото му настроение.
— Аха! — възкликна той и прекъсна мислите ѝ. — Сега знам какво е животното. — Той замълча драматично, а върхът на брадата му се насочи напред.
— Какво е?
— Нито едното, нито другото.
Кори се смая.
— Нито едното? Какво е тогава? Магаре?
— Мъска.
— О… какво е мъска?
— Вижте сега — отговори Лейтроп и тонът му стана даскалски, — мулето е кръстоска между кобила и магаре. А мъската е кръстоска от жребец и магарица. Другояче казано — катър. Катърите са по-малки от мулетата и приличат повече на магарета, отколкото на коне. Това определено е мъска.
Кори не можеше да си представи по-скучно таксономично обяснение от това. Обаче брадата на Лейтроп стърчеше победоносно и осъзнавайки, че това е нейният шанс, тя бързо се възползва.
— Забележително! Никога не бях чувала за подобно създание. Публикувахте ли изследването си?
— Работя върху малка статия за „Форензик Екзаминър“. Нали разбирате, просто бележка, нищо особено важно. — Тонът му обаче опроверга скромната оценка на собствения му труд.
— С удоволствие бих прочела историята на вашето откритие.
— Статията има нужда от лека редакция. Още един чифт очи, нали разбирате.
— С радост бих се заела, стига да искате.
— Наистина? Това би било първокласно. А сега да продължим с проучването на господина и неговата мъска.
13.
Моруд седеше на крайчеца на бюрото си с кръстосани ръце, без вратовръзка и с разкопчано най-горно копче на сакото. Очевидно това беше неговата представа за небрежно петъчно облекло, помисли си Кори. Забеляза своя доклад да лежи до него.
— Моля, седни.
Кори се настани на стола, като се надяваше нервността ѝ да не е толкова очевидна.
— Прочетох доклада ти и го намирам за много интересен — поде Моруд. — След като го обмислих и обсъдих с отговорния специален агент, мисля, че ще изпълним твоята препоръка и ще обявим случая за официален. — Той се усмихна.
— Благодаря, сър. Много благодаря.
— Благодарностите са излишни — отговори Моруд, — защото това не е услуга. Макар че ти възлагам случая.
Кори потисна още едно „благодаря“.
— Не знаем дали имаме работа с убийство, или не. Но онова, което знаем, е, че този златен кръст е ценен и както подчертаваш в доклада си, вероятността да е откраднат е голяма.
— Да, сър.
— Разбрах, че си се сработила с шериф Уотс.
— Да, сър. Мисля, че с него ще се работи лесно.
— Много добре. Както винаги съм повтарял, разбирателството с местните правоохранителни органи е главен приоритет.
Тъй като Кори беше още в двегодишния изпитателен срок за специален агент. Моруд, нейният надзорник, я ръководеше дистанционно, докато работеше по първите си случаи. Сега беше преминал в режим на менторски стил ала Сократ.
— Как смяташ, че трябва да продължи разследването?
— Бих искала да предам кръста на д-р Кели от Археологическия институт на Санта Фе за подробен анализ и може би дори идентификация, ако някога е бил обявен за откраднат.
Моруд кимна.
— Добре.
— Сега, когато случаят вече е официален, може ли да сканираме тялото с компютърен томограф? Както посочих в доклада, открихме следи от наранявания, получени преди смъртта — фрактури на черепа и ребрата, окървавен нос. Не са причина за смъртта, но може би има още наранявания, които скенерът ще извади наяве.
— Имаш разрешението ми да действаш.
— Също така трябва да установим самоличността на трупа. Не носеше документи за самоличност, няма пломби. Бихме могли да проведем тест на ДНК, но при труп отпреди седемдесет и пет години едва ли ще намерим сходство в базата данни. Възможно е да получим генеалогични съответствия, но това може да отнеме месеци, а и в най-добрия случай е просто стрелба напосоки.