Кори посегна за пистолета си.
— Слез от другата страна и използвай пикапа за прикритие. Стой зад блока на двигателя.
— Разбрано.
И двамата изпълзяха от пикапа и приклекнаха зад неговата предница. Моруд беше хванал кабела за микрофона и го изтегли със себе си. Започна да говори в микрофона и гласът му се понесе от високоговорителите на колата спокоен и безстрастен.
— Ние сме агенти Хейл Моруд и Корин Суонсън от ФБР — каза той. — Господине, ще ви помоля да пуснете момичето. Тук сме, за да говорим с вас. Това е всичко. Никой няма да пострада.
Настъпи дълго мълчание. Мъжът беше осветен откъм гърба през мрежата, така че Кори не можеше да види лицето му. Но гърдите му се повдигаха и тя чуваше шума от тежкото му дишане. Тогава забеляза, че кръв течеше под вратата и се стичаше на ручейчета по стъпалата на караваната в пръстта под тях.
— Виждаш ли кръвта? — попита Моруд.
— Да. — Сърцето ѝ се беше качило в гърлото. Този тип вече беше застрелял някого в караваната.
— Господине? Молим ви да освободите заложника. Пуснете детето да си върви. Веднага щом го направите, можем да разговаряме. Ще изслушаме онова, което имате да казвате, и ще оправим нещата.
Мъжът дръпна пистолета от главата на детето и стреля два пъти. И двата куршума минаха далече от пикапа.
„И преди са стреляли по мен — каза си Кори. — Мога да се справя с това. Между другото, не го бива като стрелец.“
— Нямам нужда от глупостите ви! — неочаквано изрева мъжът, но беше толкова изпълнен с ярост, че гъргореше от истерия и думите му бяха трудни за разбиране. — Ще я убия! Мамка му, ще я убия още сега!
Детето започна да пищи.
— Млъквай, твойта мама!
Моруд продължи да говори спокойно, но твърдо.
— Господине, няма да убиете дете! Ваше дете ли е?
— Дете е на кучката и ще я убия още сега!
Кори го видя да вдига оръжието и да стреля още два пъти по тях. Единият куршум се заби в задницата на пикапа. След това мъжът притисна пистолета отново към главата на детето.
— На три ще умре!
Тънкият ужасен писък на момичето прозвуча все едно стоманено острие срязваше ламарина.
— Не! — изписка тя задавено. — Моля те, чичко, недей!
— Едно!
Моруд се обърна към Кори и заговори бързо и тихо.
— Разрешавам използването на смъртоносна сила. Отивам надясно, за да му мина отстрани. Прикривай ме. Ако пред теб се открие възможност за чист изстрел, имам предвид напълно чист, възползвай се!
— Да, сър.
— Две!
Усещаше глока като тежко парче влажна пластмаса в треперещата си ръка. Мамка му, успокой се и се съсредоточи!
Тя надникна над предния капак, приведена зае поза за стрелба и стегна ръце. Така се излагаше на показ, но този тип не го биваше да стреля. Повтори си го наум: този тип не може да се цели.
Внимателно насочи мушката към челото на мъжа и постави леко пръста си на спусъка. Той държеше момичето пред себе си, а девет метра беше прекалено голямо разстояние за точен изстрел.
Моруд изхвърча иззад пикапа, затича се към един мексикански бор на деветдесет метра вдясно и се хвърли на земята, заемайки поза за стрелба от легнало положение.
Кори продължаваше да държи мъжа на мушка. Изстрел в главата от това разстояние с нейния глок беше твърде рискован за детето. Стрелна поглед наляво и видя Коури и Мартинес с насочени пистолети зад техния „Линкълн“. В същия миг чу далечните сирени на идващия спецотряд.
Слава богу, бяха почти тук!
— Три!
Моруд стреля, но Кори веднага разбра, че това беше опит да отвлече вниманието на мъжа, за да не убие детето. И наистина успя. Той отмести пистолета от главата на момичето и стреля два пъти бързо едно след друго. В този момент момичето се извъртя, измъкна се от хватката и хукна към вратата, но се подхлъзна и падна малко преди да я стигне.
Мъжът остана сам и силуетът му се очертаваше отлично на фона на мрежата. Момичето лежеше на пода. Кори държеше мъжа на мушка.
Дръпна спусъка.
Пистолетът подскочи и куршумът, пропускайки главата, където се беше прицелила, се заби в неговото дясно рамо. Ударът го завъртя настрана, той обърна ръката с оръжието, за да отговори на огъня, но изгуби равновесие и само се прицелваше диво насам-натам. Кори видя пламъка и отката на оръжието в мига, когато момичето с труд се надигна и отвори паянтовата врата на караваната. Претърколи се по стъпалата на земята, а плитките ѝ бясно мятаха шнолите с принцеса Лея на тях.
— Копеле такова! — Преди да успее да осъзнае какво прави, Кори се втурна към караваната. В същия миг Моруд и останалите двама агенти откриха барабанен огън. Куршумите улучиха целта си и мъжът беше отхвърлен назад, а тялото му се превърна в зловеща имитация на парцалена кукла, която беше изхвърлена през задната противокомарна мрежа на караваната.